Неделя Сиропусна

Братя и сестри, На прага сме на Великия пост – св. Четиридесятница. Ние сме пред вратата, на която блестят огнени думи – обичай и прощавай. Който иска да влезе с християнско достойнство през тази врата трябва да прости всички грешки, обиди и оскърбление на своя брат, на своя ближен. Да простим, братя в името на Христа! Да застанем мислено под Христовия кръст, да чуем последния шепот на Неговите устни. С трънен венец на главата, със страшни рани от гвоздеите, оплют, гаврен, Христос изрича думи, последни думи, по-силни от всяко оръжие в света думи, с които победи света, надрасна вековете: „Господи, прости им, защото те не знаят какво правят”. Той прости на своите врагове и по този начин, започвайки от Витлеемската пещера до Голгота, завършва огнения кръг на Своята любов, любов към човека, любов и към грешния, любов и към враговете. Ние сме християни, Негови подражатели. Нека почерпим сили от извора  – Христа, та и ние в Негово име, да простим на тия които са ни оскърбили. Да простим искрено, сърдечно, с любов.

Затова св. Църква подканва всички ни да простим, първо, за да изработим в душата си оня комплекс, който е резултат на вътрешна борба, при която човек взима под краката си отрицателното в себе си; второ – защото знаем, че всеки съзнателен и дисциплиниран християнин, поне през време на св. Четиридесятница, ще иска да се срещне със своя Господ в тайнството св. Причастие и, че ако не прости, няма да бъде простен, дори ако изпие цялото причастие от всички църкви по света, а ако прости, дори и една капчица от това Причастие ще бъде достатъчна да го срещне с неговия Господ, да го измие, да го очисти, да му прости и спаси. Защо? Защото в тази мъничка прошка Бог ще види готовността му да принесе своя дял от мира, който му се пада като негов съработник в света. В тази прошка Той ще види, че ти си вече изгасил огъня в твоята душа, който можеше да подпали множество пожари вън от тебе. Той ще види, че ти си направил първите крачки извън пропастта на смъртта и си насочил стъпките си към живота. Нека в този благодатен и спасителен ден, като излезем от храма, да влезем в тайната стаичка на нашата душа, да разтършуваме в нея и да намерим онова, което я мърси, което е разхвърляно и да се помъчим да го оправим и очистим, за да влезе в нея Господ Иисус Христос, да вечеря с нас, за да имаме правото да бъдем поканени от Него на небесната Му трапеза на вечността.

Братя, ако това е възможно само в случай, че простим от сърце на тези, които са съгрешили спрямо нас, нека простим! Зимата отмина. Идва пролетта – светла, топла, прекрасна, с песните на безброй хорове безгрижни птици и аромата на цветята. Нека си стопим леда на гордост, злоба и егоизъм в нашите сърца. Да настане евангелска пролет в нашите души, където да цъфти и благоухае единствената без бодли роза – любовта.

Лек и душеспасителен пост на всички!