Небето над Георги се отвори на премиерата на „Както се отваря небе“
7 минути
Премиерата на 13-та книга на Георги Николов „Както се отваря небе“ се състоя в Културния център на Харманли. На събитието, състояло се в понеделник – 9 октомври, Бойко Ламбовски – поет, публицист, есеист и преводач, и издателят Марин Георгиев, споделиха своите впечатления от последния труд на Георги.
Гостите разказаха, че преди срещата се разхождали из улиците на града, което им помогнало да вникнат и разберат по-лесно поезията на Николов. Те се докоснали до действителността, а заключението на Бойко е, че „част от този наситен със своите сложности въздух присъства в поезията на вашия съгражданин и в поезията на литературата на България, което е по-важно.“
Литераторите цитираха думи на Кирил Кадийски, поет, есеист, преводач и дипломат, че с Харманли го свърза поезията на Георги Николов.
Мнението на двамата бе, че се намираме в голям разпад на стойности. Учените наричат това ентропия и се усеща в икономиката, политиката, в литературата. Половинчатато, полуграмотността доминират, станали са норма и онова което е значимо в литературата, вече много трудно може да се различи.
В тази действителност немалка част от тежестта на литературните дос- тойнства на литературните прозрения извън столицата се пада на няколко града в страната, които са опора на днешния литературен живот в България. Това се доказва след като издателят Марин Георгиев и Кирил Кадийски са оценили по достойнство Георги Николов кайто е сред стойностните български автори.
Георги Николов изреди дълъг списък от имена на хора и политици, на които благодари и на жената, която е повече от 30 години е до него и която със своето разбиране и подкрепа го вдъхновявала.
Марин Георгиев: „Николов има артистично перо“
Георги има много богата литературна култура и тя не е само в познаването на българската литература, но и на европейската.
Второ, има понятие от история и трето – това му помага да се дистанцира от нещата, за да погледне в дълбочина и да види онези феномени, които се повтарят в човешкото поведение, независимо от епохите и същевременно да ги обезпечи артистично.
Той за мен има много артистично перо, много лека ръка.
Георги е духът на мястото, както казват гений на мястото. Кант, например, не е излизал от Кьонинсберг, но е световен философ.
Такива творци като Георги, които не са в столицата, според мен живеят изолирано и същевременно може би това им помага да влязат в дълбочина на явлението и на живота, и на литературата
Неговата книга показва, че той знае какво прави.“
Бойко Ламбовски: „Така както риба плува във водата, така и Георги плува в езиковата стихия“
„Защо сме се събрали тук в тази зала – да говорим за тази прекрасна книга?
Аз се опитвам да си отговоря на този въпрос и това не е само достойнствата на книгата.
Ще си позволя да въведа термина литературна топография на страната. В България знаем, че има места със силно излъчване на тази словесна проницателност, която се нарича съвременна българската литература, и места, където такова излъчване или липсва, или е много бледо.
Аз съм сигурен, че в Харманли присъствието Георги Николов обогатява цялото това пространство, което наричаме литература.
Можем ли без литература? На пръв поглед можем, на втори обаче литературата, познанието за нас, познанието за собствения град, на собствената страна чрез тази рефлексия на по-другояче устроени хора, или хора, които не могат да не пишат на белия лист, някои от тях мъчени от своите демони, други от своята проницателност, но те ни оставят това познание, което прави нашия свят по-лесен за преглъщане, по опитомяем, по-близък.
Безусловно поетите са в челните редици на тези люде, сред които има белетристи, литературоведи, философи.
Георги Николов е от този тип хора, които нямат нагона да се пласират лесно пред телевизионни камери, да изтъкват себе си, да гръмогласничат публично, както някои наши колеги го правят, чието умение да бъдат литературно гръмогласни печално несъответства на литературните им качества в действителност.
Той е един много достоен човек, който блести с познанията по литература и с уменията си, със своята зрялост литературна, до която човек стига само когато внимателно прочете това, което ни предлага на вниманието Георги Николов.
Какво ни предлага той и защо аз го смятам за значимо име в съвременната българска топография литературна?
Първо той е много културен автор, той е изчел това, което се създавали преди него умни хора, не открива колелото. Той надгражда нещо, което го могат големите майстори. Това липсва на съвременната българска литература. Георги познава много световни образци и се опира на техния опит, но това не е достатъчно. Той има изключително филигранно чувство за език. Не знам поради каква причина, той си играе с езика, езикът e негов приятел. Така както риба плува във водата, така и Георги плува в езиковата стихия. Езикът му е близък, той го разбира добре, смея да кажа, че ако беше одушевено нещо и езикът щеше да разбира Георги и това личи в тази книга. Когато я прочете и ще разберете за какво говоря.
Искам да ви кажа, че областите, в които наднича с проницателното си око Георги Николов със средствата на поезията, това са области, които вълнуват всички нас, само че той вижда малко по-деликатно, вижда малко повече, вижда малко по-навътре.
Както вече казах, един от чаровете на поезията е, че Георги Николов осъвременява митологичното и митологизира съвременността по някакъв начин.
Каква сплав от лексикална култура от митологични натрупвания и от познания за съвременността са съчетани в едно кратко стихотворение, което се нарича „Метафора голяма колкото рибата от „Стареца и морето”. Тук виждаме освен култура и умения да се борави и играе с езика, виждаме и разговор за митологичното, така че то става съвременно и обратното.
Има заигравка, намигане, има и анекдотен момент, който загатва за богатството на пластове в това писане. Истинската поезия е богатството на пластове. Там с малко думи се дава голяма широта на мисълта, на нашата мисъл. Ние трябва да си прочетем нещо в тези неща, което изясняваме за самите себе си, иначе защо е нужна поезията? Затова. И можем да го направим, да изпитаме и удоволствие, и радост от прозрението, които поетът е постигнал благодарение на особеното си душевно устройство.
