На кръстопът (униатството в Сакар планина) – продължение

Мартин Кълвачев

Продължава от миналия брой
В следващите редове ще разкажем накратко и за униатите от с. Срем и Тополовград. Безспорно селото с най-видни представители в униатските среди в страната през изминалия вече XX в. е Срем (дн. в Община Тополовград). Първите такива представители от с. Срем са двамата братя Вичеви – Камен и Иван, които имат сходна съдба. Двамата завършват духовната семинария на отците успенци в Караагач (дн. предградие на Одрин), а след това получават богословско образование в Лувен (Белгия). След като се завръщат в България,

двамата братя са ръкоположени за свещеници от източен обред (1921 г.).

През следващите години Иван е енорийски свещеник в Пловдив, като през 1939 г. униатският епископ Кирил Куртев му дава титлата архимандрит, която той задържа до смъртта си през 1981 г.
Съдбата на по-малкия брат Камен го отвежда до Страсбург, където през 1928 г. завършва докторска програма по богословие и канонично право. Така Камен Вичев става професор доктор на богословските науки.

През следващите години той преподава във френския колеж в Пловдив (до 1948 г.).

Успоредно с това е и редактор на вестник и дописник на няколко френски списания. Новият режим, дошъл на власт в България след 9. IX. 1944 г., обаче подел нов тип политика, свързана с религията. Потърпевши били и българите униати, в това число и „сремският професор“ Камен Вичев, който бил сред най-ерудираните представители на тези среди. Така през лятото на 1952 г. той е арестуван по „зле скалъпени“ обвинения за шпионаж в полза на Франция. През следващите месеци той е подлаган на изтезания и на 11 ноември с. г. е екзекутиран в Централния софийски затвор. Петдесет години след неговата смърт на 26 май 2002 г. на специална литургия в Пловдив папа Йоан Павел II провъзгласява Камен Вичев за „блажен“. Второто поколение униатски представители от с. Срем са Велик Вичев (племеник на проф. Камен Вичев) и Методий Стратиев, които завършват френския колеж в град Пловдив. Двамата продължават своето образование във Франция, където завършват богословски и философски факултет. През 1952 г. Методий Стратиев е арестуван и осъден, излежава 11-годишната си присъда. След 1963 г. той продължава да е един от основните лидери на българите униати и дори през 1993 г. е назначен за архиепископ. Съдбата била по-благосклонна към Велик Вичев, който избегнал репресиите и като свещеник работил последователно в София, Покрован и Пловдив. Освен в селата в Сакар планина униатски семейства имало и в градския център – Кавакли (дн. Тополовград).

Първите заселили се униати са след т. нар. Междусъюзническа война.

През следващите години нови униати изселници от Тракия и Македония се заселват в сакарското градче. За техен енорийски свещеник е избран Трифон Юрганджиев. Увеличаващата се диаспора от българи униати притеснила първенците и православния клир в града и поради това те основавали „Временен граждански акционен комитет за борба против католическата пропаганда“. Опитите да се изсели това население извън пределите на града обаче остават нереализирани и така през 1936 г. е съставена Тополовградската униатска енория, в която влизат и семействата от селата Светлина, Доброселец и Синапово. Без съмнение „униатството“ като процес е прецедент, който в десетилетията преди основаването на Българската екзархия и най-вече преди Освобождението е важен елемент в борбата срещу политиката на Вселенската „гръцка“ патриаршия.

През тези години избояли и първите лидери,

които посели униатските семена сред обикновеното население в Сакар планина. Това били отец Пантелеймон и Стефан Никита. Следващите години били тежки за униатските среди в този регион, но до голяма степен те успели да запазят своите позиции. Появата на компантно униатско население в Сакар освен в селата Студена, Мустрак и Дервишка могила, в които, както разбрахме от първата част, е имало униатски семейства от 1864 г. насетне, е следствие най-вече на двете национални катастрофи от 1913 и 1919 г. В тези населени места преобладават основно тракийските униати, но има и немалка диаспора от македонските представители.

край

Източници:
Елдъров, Св. Католиците в България. София: IMIR, 2002.
Кунев, Ст. Манастирът
”Св. Теодор Студит “ при
с. Соуджак и неговият
създател старецът
Пантелеймон. 2005.
Кълвачев, В. История и
природа на тополовградския край. София, 2007.