“На държава и кмет може да се противодейства, ако се държите като общност”

Как главанци могат да влияят на местната властта и как да го правят организирано. Това бе темата на лекцията на преподавателя по Политически науки в Нов български университет Христо Панчугов. Тя се проведе в събота, 8 февруари, в село Главан. Наименованието ѝ бе: „Възможности за гражданско участие и контрол над местната власт“, а събитието бе организирано и финансирано от програмата CERV на Европейския съюз, заедно със сдружение „Бъдеще за Главан“ и политологът Георги Проданов, който е с корени от това село.

„Ние сме тук да ви научим да ловите риба и да ви дадем повече идеи за това какво може да промените, започна господин Панчугов и отбеляза, че ако дълго време се прави едно и също нещо, резултатът ще е различен и Гълъбово ще ги забележи.
По-долу ви предлагаме част от съветите и препоръките, които той отправи към местните хора.
Тази работа с гражданското участие, и най-простата на този свят, и същевременно и най-сложната винаги има условности. Ще ви обърна внимание на някои важни елементи и накрая заедно с вас да търсим някакви решения.
Съвременната теория на доброто управление и гражданското участие не е като нещо отделно от държавата, а е сблъсък с държавата. Така се ражда идеята как гражданите могат да упражняват някакъв контрол върху властта.
Проблемът на българското общество е, че хората не могат да разпознат, че имат общи интереси и че могат да работят заедно.
В Америка хората са го осъзнали много по-рано. Още по времето на заселването разбрали, че от Вашингтон няма да им помогнат при решаването на местните проблеми, затова предприели заедно усилия да си ги оправят.
Опитваме се от доста време в България да убеждаване хората, за да се разпознават като такива, които могат да дадат нещо на властта и в замяна да получат нещо от нея. Затова гледайте на този процес като на търговия, не точно като пазара, но все пак е търговия.

Общината без вас не може да прави някакви неща, вследствие на което е длъжна да прави някакви неща за вас.

Тук е ключът как да намерим какво имате вие, което бихте могли да дадете, за да получите нещо

Какво изисква гражданското участие?
Приемаме идеална ситуация, при която местната власт разпознава необходимостта да работи с вас, че е добронамерена и много иска да ви включва във вземането на решения.
Общината иска да подкрепяте политиката ѝ, но проблемът в българския контекст е, че дори да иска да ви включи, не може.
В България има механизми, чрез които държавата изисква от местното самоуправление да организира обществени обсъждания, да се консултира с вас. Големият проблем е, че самата местна власт няма ресурса да го прави, защото не може да комуникира с вас.
В някой общини има пиар, в други обикновено деловодителка е тази, която отговаря за връзката с вас. Това обикновено не се прави както трябва, хората не са информирани навреме, не са наясно какво предстои, как изглежда съответната реформа, какви последици ще има и много вероятно е накрая да не се стигне до протест стачка.

Да се води разговор в България не е лесна работа и властта е неспособна да го прави, тъй като това е комуникация, а тя изисква да се познава аудиторията.

От къде да започнем? Направете план.
Най-голямато предизвикателство за всяко гражданско сдружение е да се създаде план, защото хаотичните действия в самото начало няма да свършат работа. Необходимо е крайна цел и някакви стъпки по пътя натам.
Първата, която бих предложил е, да се огледа и да се види кои са съюзниците около вас и извън вашия кръг. Трябва се открият другите организации и хора, които се борят за подобни права за качество на живот. Те може да не се вълнуват от вашите теми, но това не значи, че нямат общ споделен и интерес с вас. Срещнете се с тези хора, проведете с тях разговор да разберете наистина ли споделят това, което вие си мислите, дали са склонни да инвестират нещо в тази битка, колко и за какъв период от време.
Така вашата организация се превръща в гражданско-политическа, с усилия на хора, които работят за обществения интерес.

Първата ви битка е как да получите информация за нещата, които ви вълнуват преди да са се случили.

Приемаме, че сме в комфортната ситуация и общината иска да ви я даде доброволно. Единият от начините е да се организира обществено обсъждане. Но по-добни събития са просто една терапия. Властта ви събира, представа ви някаква идея, вие казвате каквото мислите, нищо не следва от това, те пак си правят каквото са решили.
За да не се превърне в терапия, се изисква да не забравяте за какво сте се събрали, да не отстъпвате от вашето истинско мнение и да не напуснете битката веднага, след като мине общественото обсъждане. Само така може да окажете влияние върху тази власт.
Тук трябва да се спомене със съжаление, че ако властта реши въпреки това, може да направи каквото си иска. Пример за това е случаят с един от недосегаемите Васил Божков – Черепа.

Това се случи, защото се разчита на индивидуални хора, на индивидуален ресурс, не на обединени от дадена идея хора.

На държавата може да се противодейства, ако се държите като общност, което е част от идеята на това сдружение. Именно това е причината местният кмет Тонев изведнъж да омекне спрямо вас и да ви пусне осветлението. Той е разпознал във вас хора, които се държите заедно, място което е трудно може да манипулира.
Да се влияе на подобни самозабравили се управленци има два основни подхода.
Единият е този да сте в конфликт постоянно с местната власт и на всяка цена. Той има своите предимства и недостатъци. От една страна ще ви сплоти като общност в тази битка, ще ви вкара в режим заедно да постигнете целите си, но ще ви коства много, ще има такива моменти като спиране на тока, както се случи в селото.
Вторият вариант е да работите по Устав, което всъщност аз ви предлагам. Законът е нещо, което не може да бъде заобиколено и дори и местният дерибей трябва да се съобразява с него. Но за тази цел трябва да си създадете съюзници. В Общинския съвет трябва да разпознаете хора, които имат някаква съпричастност към вашите идеи.
Да направите така, че общественото обсъждане да не е просто терапия, да пишете петиции, да правите изявления и всички процеси трябва да бъдат в тази посока. Така се оказва натиск и местният феодал ще смени отношенията ви към вас.
Това е по-дългата и по-сложна игра, но това е единственият начин, който би бил устойчив.
В следващия брой продължава какво представляват гражданските организации и с лекция на тема „Ценностите на Европейския съюз и България“ на гл. ас. д-р Иван Начев – директор на Българското училище за политика „Димитър Паница“.

продължава

След местните избори на 29 октомври 2023 г. уличното осветление в Главан спря. Пенсионерският клуб бе затворен, вратата на ритуалната зала, където хората се събират за празници, бе закована с дъски. Спря редовното събиране на боклука, по-късно бе затворена и детската градина.
Всичко това се случи, защото кметът на община Гълъбово Николай Тонев бе на второ място по брой гласове тук, а последващите беди се дължат именно на това, коментират хора от селото.
Хората в Главан започнаха да пишат писма, да пращат сигнали, да организират в протест. Но нищо не се промени до изборите за парламент на 27 октомври 2024 г. Гласуваха за „ДПС – Ново начало“ и лампите светнаха, а клубът и залата бяха отворени.