„Надявам се и други млади хора да се ориентират да служат в църквата“

Най-напред честито въвеждане в духовния сан иподякон и как стигнахте до това решение, господин Димитров?
Това решение, да приема да бъда подстриган и въведен в духовен сан, като идея ми се въртеше из главата от близо две години. Твърдо реших да се посветя на православната църква преди четири месеца. Разговаряхме надълго и нашироко с отец /Ставрофорен свещено иконом/ Николай Клюнков, който е Архиерейски наместник за Тополовградската духовна околия, който ми каза, че има голяма нужда от духовни лица, свещеници в енорията. Така че особени колебания от моя страна нямаше, още повече, че както знаят всички жители на община Тополовград, тук останаха само двама свещенослужители – самият отец Николай и отец /Архимандрит/ Амвросий. Още по-трагичното е, че както каза свещеноиконома няма и желаещи да се посветят на това дело. Както споменах, след известен период на размисъл реших да се посветя на православната църква. Допитах се до съпругата ми Милена, понеже трябваше да имам и нейното съгласие, тя нямаше нищо против, получих подкрепата и на цялата фамилия и се подстригах съгласно църковните канони за иподякон.

Вие бяхте кандидат за кмет в наскоро преминалите избори за село Мрамор – родното ви село, в което и живеете. Това дали да сте кмет, ако Ви изберат, или да поемете духовния път на свещеник – сложна дилема ли бе за Вас?
Дилема не е имало, защото когато водихме разговорите с отец Клюнков, той ми каза, че няма проблем от страна на църквата да съчетая и двете длъжности – едното няма да пречи на другото. Да си призная, кметската длъжност не ми беше приоритет на всяка цена, но ме влечеше и влече духовенството като служба в името на хората и православната вяра. Хубаво бе и това, че заедно с мен за духовни лица се подстригаха и други двама млади хора – единият от Ямбол, а другият от Свиленград.

Вие нямате специално духовно образование, както разбрах. Как смятате да попълните тази празнота, за да бъдете добър в службата си? Откога сте вярващ през годините?
Да, нямам духовно образование, затова съм се записал в Шуменския университет „Константин Преславски“, специалност „Теология“, където смятам че ще получа необходимото образование и познания.
Аз съм вярващ още от малък и макар да не съм го афиширал публично, вярата ми в Бог се засилваше постепенно през годините и ето, че стигнах до това решение. Смятам, че всеки, кой повече, кой по-малко, носи вярата в себе си и при всеки тя се проявява по различен начин. Дори и самото ходене в църквата, дори и само за запалването на една свещ е признак, че влезлият там носи вярата в себе си.

Как реагираха децата? Вие имате дъщеря и син с Милена, изненадани ли бяха, как приеха новината? И още нещо, как от тук нататък ще върви практическата подготовка за участие и водене на различните видове служби?
Като цяло не само те, а всички останаха изненадани. Смея да кажа, че изненадата им бе приятна и както казах и по-горе получих пълната подкрепа и на децата и всички останали роднини. Докато съм иподякон имам право само на помощни дейности, така да се каже, в храма – зареждане със свещи и въобще помагане при всички дейности свързани с провеждането на литургии, водосвети, други служби, кръщенета, опела и т.н. Освен това ходя по всички видове служби в енорията с отец Клюнков и внимателно наблюдавам и слушам как се водят те.
Много ми помагат и разговорите и практическите съвети на отец Серхий от манастира „Света Троица“. Най-важното, както каза и владиката Йеротей, е да се науча да чета на църковно славянски. Това е задължителното условие, за да мога да се издигам в следващия духовен сан, да водя служби и т.н. Без тези умения няма как да вървя напред. Надявам се, така да се каже, „да повлека крак“ и други млади хора да се ориентират към църквата и към свещенослужението.