Музеят ,,Дженкинс” – гордост за бисерчани и българи

В за­пад­ния край на се­ло Би­сер от 15 го­ди­ни се из­ди­га къ­ща, ко­я­то се от­кро­я­ва от окол­ни­те. Го­ле­ми­ят двор пред нея, раз­лич­на­та й ар­хи­тек­ту­ра и доб­ре под­дър­жа­на­та гра­ди­на пре­на­сят по­се­ти­те­ля в ед­на дру­га об­ста­нов­ка, при­съ­ща на За­па­да.

В то­зи дом на­ре­чен ,,Джен­кин­с”, е под­ре­де­на му­зей­на­та сбир­ка ,,Св. Ки­рил и Ме­то­дий”, от­кри­та през май 1991 го­ди­на. Тук са из­ло­же­ни ма­те­ри­а­ли­те, по ко­и­то е ра­бо­тил ка­то уче­ник, а след то­ва ве­че и ка­то учен Ни­ко­лай Джен­кинс.

Му­зей­на­та сбир­ка още при от­кри­ва­не­то пре­диз­вик­ва ин­те­рес не са­мо в се­ло­то. В кни­га­та за впе­чат­ле­ния има из­ра­зе­ни мне­ния от де­сет­ки граж­да­ни от ця­ла­та стра­на. До­мът ,,Джен­кин­с” е бил по­се­тен от бъл­гар­ския кон­сул на Крал­ство Ве­ли­коб­ри­та­ния Вла­ди­ков, от хър­ват­ския пос­ла­ник и от дру­ги ВИП гос­ти.

Къ­ща­та в то­зи й вид е пос­тро­е­на от май­ка­та на уче­ния Кри­со Джен­кинс. Тя е най-го­ля­ма­та от три­те сес­три от Би­сер и е ро­де­на през 1931 го­ди­на.

В до­мът ни пос­ре­ща и ни раз­веж­да сес­тра й ба­ба Га­на, ко­я­то се­га жи­вее в Хар­ман­ли Тя спо­де­ля за нея: “На вре­ме­то сес­тра ми всич­ки я зна­е­ха ка­то Хри­со­то от Би­сер, за­що­то тя уче­ше в Гим­на­зи­я­та в Хар­ман­ли. Пос­ле се омъ­жи за ан­гли­ча­нин и оти­де да жи­вее и ра­бо­ти там в град­че бли­зо до Кар­диф. Идва си в Бъл­га­рия вся­ка го­ди­на и неп­ре­къс­на­то се сре­ща с хо­ра­та тук. Да­ва им ле­кар­ски кон­сул­та­ции, за­що­то про­фе­си­я­та й е  пе­ди­а­тър и има кли­ни­ка в Лон­дон.”

“Англий­ска­та къ­ща”, пос­тро­е­на в с. Би­сер, е би­ла пред­наз­на­че­на за дом на си­на на Кри­со – Ни­ко­лай и го­де­ни­ца­та му,  след ка­то се оже­нят. Не­ле­па смърт оба­че пре­къс­ва житейския и твор­чес­ки път на един млад чо­век. В па­мет на сина си и не­го­ва­та на­уч­на дей­ност г-жа Джен­кинс пре­на­ся от Остро­ва не­го­ва­та му­зей­на сбир­ка в се­ло Би­сер, като прев­ръ­ща къ­ща­та в му­зей.

Във всич­ки стаи на до­ма са под­ре­де­ни ко­пия на сте­но­пи­си, час­ти от Лон­дон­ско­то еван­ге­лие от 1356 г., Ма­на­си­е­ва­та ле­то­пис 1344 – 1345 г. и фо­то­си от бъл­гар­ска­та сред­но­ве­ков­на ис­то­рия. По сте­ни­те има ока­че­ни кар­ти­ни на Ни­ко­лай,  ри­су­ва­ни от би­сер­ския ху­дож­ник Мит­ко Ка­фед­жи­ев.

На най-дол­ния етаж се на­ми­ра ка­би­не­тът на Ни­ко­лай. До­не­се­но е и бю­ро­то, на ко­е­то е ра­бо­тил през твор­чес­кия си пе­ри­од. Над не­го стои кар­ти­на­та на Отец Па­и­сий.

След ка­то раз­гле­да и про­че­те из­ло­же­но­то, чо­век не мо­же да ос­та­не бе­зу­час­тен при по­се­ще­ни­е­то си тук. Едно  мом­че, фор­ми­ра­ло своя ми­рог­лед в мал­ко­то бъл­гар­ско сел­це Би­сер, е доп­ри­нес­ло тол­ко­ва мно­го за обо­га­тя­ва­не­то на бъл­гар­ска­та кул­ту­ра­та. Джен­кинс кон­кре­ти­зи­ра ня­кои важ­ни мо­мен­ти от ис­то­рия на Бъл­га­рия.

Бла­го­да­ре­ние на из­след­ва­не­то, ко­е­то той е нап­ра­вил, се пре­на­реж­дат ня­кои мо­мен­ти в бъл­гар­ска­та сред­но­ве­ков­на ис­то­рия.

Спо­ред про­уч­ва­ни­я­та на Ни­ко­лай се оказ­ва, че све­ти­те бра­тя са раз­прос­тра­ня­ва­ли бъл­гар­ска­та пис­ме­ност още пре­ди пок­ръс­тва­не­то на бъл­га­ри­те, факт, кой­то до­то­га­ва не е бил изяс­нен на ис­то­ри­ци­те

Всич­ки в се­ло­то го­во­рят за Ни­ко­лай и май­ка му с доб­ри чув­ства. При­е­мат ги ка­то тех­ни мно­го близ­ки и спо­де­лят с най-го­ля­мо удо­вол­ствие случ­ки и пре­жи­ве­ли­ци, ко­и­то са има­ли с тях.

Па­вел Пав­лов – кмет на се­ло Би­сер и бли­зък при­я­тел на Ни­ко­лай, каз­ва: „По ду­ша Ни­ко­лай бе­ше мно­го от­во­рен и ве­сел чо­век.  Кон­так­ту­ва­ше с по-въз­рас­тни и ум­ни хо­ра. Не знам да­ли ня­ма да проз­ву­чи ка­то кли­ше, но още от де­те се чув­ства­ше, че от не­го ще из­ле­зе учен и го­лям чо­век. Бе­ше оба­я­тел­на лич­ност, и кой­то се срещ­не­ше с не­го ос­та­ва­ше въз­хи­тен.

Поч­ти вся­ко ля­то Ни­ко­лай си ид­ва­ше тук и всич­ки от се­ло бях­ме свик­на­ли и го ча­ках­ме с не­тър­пе­ние. За­то­ва ка­то раз­брах, че е за­ги­нал, не мо­жах да по­вяр­вам, прос­то бях пот­ре­сен. Всич­ки от се­ло­то мно­го съ­жа­ля­ва­ме за смър­тта му.

Той оби­ча­ше спор­та, и ко­га­то си ид­ва­ше на гос­ти след 1974 – 75 го­ди­на, ко­га­то аз бях фут­бо­лист в Хас­ко­во, съм го во­дил по ма­чо­ве. Той е спо­де­лял с мен, че в Англия тре­ни­ра ръг­би и че е имал мно­го ус­пе­хи в то­зи спорт. Знам, че го­де­ни­ца­та му е би­ла ан­гли­чан­ка с ка­над­ско по­тек­ло, от зна­тен род.

А май­ка му Хри­со­то е на­ро­ден чо­век. Ка­то дой­де на се­ло все­ки мо­же да я срещ­не и да я пре­гър­не. Кон­так­ту­ва с мно­го хо­ра и ни­ко­га не от­каз­ва, ко­га­то я по­мо­лят за ле­кар­ска кон­сул­та­ция.

То­ва са по­ло­жи­тел­ни не­ща, с ко­и­то на­ис­ти­на мо­жем да се гор­де­ем ние – би­сер­ча­ни!“ – за­вър­шва кме­тът на селото.

Кой е Николай Дженкинс?

Ни­ко­лай Вла­ди­ми­ров Джен­кинс е ро­ден на 2 май 1957 го­ди­на в град Плов­див. Май­ка му е ле­кар­ка, а ба­ща му ин­же­нер. Най-ран­ни­те си дет­ски го­ди­ни той е пре­ка­рал в се­ло Би­сер при дя­до си Ко­лю и ба­ба си Дин­ка, ро­ди­те­ли на май­ка му. Той са­ми­ят оп­ре­де­ля го­ди­ни­те, пре­ка­ра­ни в се­ло Би­сер, ка­то ед­ни от най-щас­тли­ви­те в жи­во­та му.

Бо­га­то­то сел­ско ежед­не­вие и не­пос­ред­стве­на­та бли­зост с при­ро­да­та, съ­че­та­ни­е­то на  не­го­ва­та дет­ска ку­ри­оз­ност и фан­та­зия съз­да­ват не­пов­то­ри­ма ос­но­ва на не­го­во­то пре­ду­чи­лищ­но об­ра­зо­ва­ние и въз­пи­та­ние.

До де­кем­ври 1970 год. Ни­ко­лай учи в Со­фия, след ко­е­то за­ми­на­ва с май­ка си за Англия. Там с но­во­то си се­мей­ство се  ус­та­но­вя­ват да жи­ве­ят в един тих мин­ьор­ски град, на­ре­чен Бляк­ру­уд, намиращ се в бли­зост до сто­ли­ца­та на Уелс – Кар­диф.

Ни­ко­лай про­дъл­жа­ва об­ра­зо­ва­ни­е­то си в мес­тното учи­ли­ще. По-къс­но за­вър­шва ис­то­рия, а след то­ва и рус­ка фи­ло­ло­гия в Лон­дон. Ка­рал е 6 ме­се­ца стаж в Мос­ква. За то­зи про­фил му пред­ве­ща­ва­ли го­ля­мо бъ­де­ще в Англия.

През 1972 го­ди­на не­го­ва­та учи­тел­ка по ан­глий­ски език му въз­ла­га да на­пи­ше есе вър­ху ня­кой ве­лик мо­мент от бъл­гар­ска­та ис­то­рия. Той из­би­ра те­ма­та, свър­за­на с ис­то­ри­я­та и де­ло­то на бра­тя­та Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий”. Съ­би­ра мно­го кни­ги и учеб­ни­ци на бъл­гар­ски и ан­глий­ски език и още в на­ча­ло­то на под­го­тов­ка­та на есе­то се на­тък­ва на край­но про­ти­во­ре­чи­ви ста­но­ви­ща, от­на­ся­щи се до дей­нос­тта на све­ти­те бра­тя в Бъл­га­рия и тех­ни­те кон­так­ти с бъл­гар­ския княз Бо­рис. Той ис­ка да на­ме­ри ис­ти­на­та и през след­ва­щи­те 12 ­го­ди­ни от жи­во­та си,по вре­ме­то на след­ва­не­то си в уни­вер­си­те­та в Лий­дс и след то­ва, про­дъл­жа­ва да съ­би­ра ма­те­ри­а­ли и фак­ти. Те са му би­ли не­об­хо­ди­ми , за да до­ка­же соб­стве­на­та си те­за, че све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий са по­се­ти­ли Бъл­га­рия и са взе­ли ди­рек­тно учас­тие при пок­ръс­тва­не­то на бъл­га­ри­те в хрис­ти­ян­ска­та вя­ра.

В пос­лед­ния етап на не­го­ва­та на­уч­на дей­ност – до­у­точ­ня­ва­не­то на окон­ча­тел­ния спи­сък на ав­то­ри­те, ко­и­то е пол­звал, не­го­во­то де­ло би­ва пре­къс­на­то. На 28 ­май 1985 го­ди­на Ни­ко­лай за­ги­ва при път­на ка­тас­тро­фа в Лон­дон на 28-­го­диш­на въз­раст.

Кни­га­та му ,,Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий – бъл­гар­ска­та ми­си­я” е пуб­ли­ку­ва­на в Лон­дон през 1991 го­ди­на и спо­ред не­го­во­то же­ла­ние се пос­ве­ща­ва на бъл­гар­ски­те де­ца.