Международно признание получи поетесата Светлана Николова

Светлана Николова спечели международна награда за стихотворението си „Прераждане на Белоногата“. То бе класирано на първо място на Международния литературен конкурс “Олтарите на българския дух“, организиран от Литературен кръг „Любородец“, Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салон за българска култура и духовност – Чикаго.
В конкурса взеха участие автори, които изпратиха над 300 творби.
Журито бе в състав Димитър Йовков, Ники Комедвенска, Красимира Жечева-Байлс, Снежана Галчева и проф. Васил Казанджиев.
„Стихотворението ми, класирано на първо място, е едно от последните и много любимо. Публикувам го, щастлива и горда, че на международната литературна сцена за пореден път се чува името на Харманли, моят олтар на българския дух!“, написа Светлана Николова в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ минути, след като стана ясно, че печели международното отличие.
Това е поредно признание за таланта на Светлана Николова, която има над 50 национални и международни награди за поезия и проза. От началото на 2025 година авторката, която преди месец издаде сборника с разкази „Очите на Марта“, получи и първата награда за стихотворение в класически стих на Националния поетичен конкурс „Хоризонти на любовта“ 2025, трето място в Национален поетичен конкурс „Любовта…“ 2025, награди от Националния конкурс за поезия „14 мига от любовта“ и литературния конкурс „Истории от народа за честта и достойнството“.
Ето и стихотворението, спечелило наградата:

Прераждане на Белоногата

Пореден изгрев приижда, но още властва съня,
Земята придърпва към себе си нощната броня,
за да скрие под нея хилядолетната си вина,
за която от Рая бяхме прогонени.

Ала чува се шепот на празничен хляб,
целуващ ръцете на станало рано момиче,
и някой в съня си убива остаряла ламя –
удобна за героичност.

И си слага юлара светът, за да влачи новия ден,
а Горе играят на табла с облачни зарове,
самодива прегръща Никола, доброволно пленен
и вече Гергана забравил.

И се спускат терзания, като хрътки глозгат доброто,
което се сипе от прашните божи завивки,
търг на илюзии предлага изпрани животи
и раздава усмивки.

Хищно търси се друго начало след неизбежния край
и омразата, и завистта са сатанински поличби,
а е просто – животът човешки е другият рай,
който тихо изтича.

Но светло причастие днешният ден ще приеме,
вчера доброто е плакало в скута на Бога
и среднощ, с гръм се счупи вграденото време.
И се прероди Белоногата.

Светлана Николова