Към разгадката на едно самоименуване – II част
5 минути
Доц. д-р Милю Петров
продължава от миналия брой
Но това име е и на хайдутин, войвода. С него е назован българинът през вековете, който става и герой от Балканската война. Имам предвид Стоян от Братоите у Димитър Яръмов. Под линият авторът на „Балканска поема” разяснява, че има предвид и черти на Стоян-Индже войвода.
Смятам, че Константин Михайлов го свързва конкретно както с прославения Индже Стоян, така и с неговия „стипендиант” Стоян Маринчев, наричан от Балчо Нейков „Стоян Бимбелов – вуйка на Караджата”. Защо?
Първо, Индже Стоян е роден в боляровското с. Попово, като с. Голямо Шарково е в Равна гора. Даже било „столица” на „държавата” на Индже войвода. Тук, а и в цяла Странджа, е епицентърът на дейността на Инджето. Той е „царят на Странджа”. А тя, Странджа, е „резерват на фолклорни творби” – най-много за именития Стоян-Индже войвода.
Второ, във фолклорните творби от този регион се споменава личното име на прославения войвода. Въз основа на народните песни Балчо Нейков пише за него. Той го изписва така: „Индже-Стоян”, както прочутият оперен певец изписва: „Михайлов-Стоян”. Впрочем, голяма е близостта между двамата труженици. Може Константин Михайлов-Стоян да е запознат с „Факийско пре-дание” на Балчо Нейков, напр. чрез публбикацията на Александър Теодоров-Балан в „Периодическо списание”. Но може общността да е въз основата на съхранената историческа родова памет /Балчо Нейков е също с корени от Странджа, той специално пише и за района на с. Голямо Шарково/.
Знаменателен е следният факт: Балчо Нейков разказва как се е появила песента „Заплакала е гората”. Този факт се приема от авторитетни фолклористи за автентичен. За да привърже по-здраво Индже Стоян към партриотично-бунтовното дело/във връзка с т.нар. „Странджанска буна”/, Никола Узуна от с. Ичме/дн. с. Стефан Караджово, недалеч от Боялъците/ поръчва на момите от с. Чакърлий да стъкмят величално-похвална песен за него, Индже Стоян. Песента е създадена и за първи път изпълнена. Индже войвода я слуша…
С. Чакърлий е било до Голям Боялък, после изчезва и днес „Чакърлий” е название на местност. Бабата на Константин Михайлов-Стоян и нейните родители са съвременници на Инджето. Не е изключено нейната майка, някоя от възможните сестри или сроднчки да са сред първите изпълнителки на „Инджевата песен”.
Между другото, Балчо Нейков пише специално и за „Боялъците”, както и за селата около тях. Не пропуска да изтъкне, че Индже с дружината си е бил в землището на с. Голямо Шарково. След „Караевренската катастрофа”/запалването на кулата в с. Кара еврен – апогей, но и епилог на „Странджанската буна/ самите турци казват на Кара Фейзи и нихрамите: „Вий дирите Индже войвода, но и ний за него плачем, понеже Индже войвода беше бабаит, никому зло не е сторил, а все добро е правил…”/11/.
Още малко ще задържим вниманието на читателите по тази точка, като припомним, че според народните песни от Равна гора и изследователите /Г.С. Раковски, Пан. Хитов, Конст. Иречек, Дим. Осинин и др./сред кърджалийските главатари Индже войвода е бил най-хуманен /човечен, милоцлив, съпричастен към страданията на хората/.
Особено показателен е документът от 1801 г. във връзка с бастисването на Боялъците и предизвиканото изселване в Бесарабия. Противно на установеното твърдение в науката, кърджалията Индже Стоян с подчинените си не само че не взема участие в това опустошение, но се проявява като благодетел и спасител на селата, намиращи се северно от Одрин. Настойчиво той е измолил от главнокомандващия на кърджалийската орда – Кара Фейзи, освобождаването на пленените и осъдени на смърт българи. После ги съветва къде да се крият и спасят.
Намиращи се в Рени/Бесарабя/, благодарните изселници са говорили фамилиарно-умилително за Индже Стоянчо/Индже Стоян/, но руските власти са записали „Ендже Станчо” – понеже името „Стоян”/”Стоянчо”/ им е непознато/12/.
Такова е положението и при избора на Константин Михайлов-Стоян. Очевидно известният оперен певец от с. Голям Буялък/Бесарабия/ е кодирал в „Стоян” родово-историческата памет за някогашните събития и за най-видния участник в тях.
Относно войводата „Стоян Бимбелов” Балчо Нейков пише, че той и дружината му охранявали изселнците от Голям Боялък през 1829-1829 г. Чрез „Стоян” Константин Михайлов ще да е искал да се напомня и за него.
Снимка: Интернет
край
