Кога и защо се преселват българи и гърци

След края на Първата световна война Гърция затвърждава господството си над голяма част от Македония и присъединява Западна Тракия. Тези територии преминават под гръцка власт по различен път. Южната част на Македония е завладяна по силата на Букурещкия мирен договор /VIII.1913/, но гръцката армия я окупира още през Балканските войни.
Западна Тракия е отнета от България с чл. 27 и чл. 46 от Ньойския договор и пре-дадена на силите от Антантата.
След Гръцко-турската война по Лозанския мирен договор Гърция получава Западна Тракия и гръцките управляващи подхождат с идеята за прогонване на българското население в тази област. Именно затова още по време на преговорите за мир в Ньой Гърция успява да наложи на България известната Конвенция за доброволно изселване на малцинствата. По силата на чл. 1 от тази Конвенция двете страни признават “на своите поданици, принадлежащи към малцинствата по народност, по вяра или език, правото да се изселят свободно в техните съответни територии”.
През годините след Първата световна война българо-гръцките отношения се развиват под знака на заложеното в Конвенцията желание на гръцката страна за осъществяване на етническа чистка в завладените български територии. Административният натиск от страна на официалните гръцки власти спрямо българите от Западна Тракия и част от Южна Македония става изключително брутален към началото на 1923 г.
През 1924 г. е сключена известната спогодба Калфов-Политис. Тя се състои от два протокола. Единият е подписан от гръцкия външен министър Н. Политис и главният секретар на Съвета на ОН – Е. Дръмонд. С него се гарантират правата на българското малцинство в Гърция.
Вторият протокол е подписан от министъра на външните работи на България Хр. Калфов и Е. Дръмонд. С него се гарантират правата на гърците в България. Според протоколите двамата неутрални членове на Смесената комисия (А. Корф и М. де Роовер) се натоварват да осигурят на съответните малцинства в България и Гърция справедливо третиране, съобразно мирните договори.
Гръцката страна не ратифицира протокола и той не влиза в сила. По мнението на изследователите чрез тази временна отстъпка Гърция цели да смекчи отрицателното впечатление сред международната общественост във връзка с убийството на 17 невинни българи от с. Търлис /Демир, Хисарско/.
Гръцкото правителство прави опит да имитира някакви реформи в духа на протокола Калфов-Политис. “Най-значимата” от тях е изработването на т.нар. Абецедари – буквари за българското малцинство, в които кирилицата е заместена с латиница. Същевременно продължава натискът за изселване или асимилация на българите от Западна Тракия и Южна Македония. Много от изгонените семейства не успяват дори да по-дадат необходимите документи пред Смесената комисия. Това налага сроковете да се удължат до 15.XII.1926 г., а за общини, църкви, училища и др. подобни е установен до 1.IV. 1927 година.
Протестите на емигрантските организации срещу издевателствата на гръцките власти пред ОН не носят никакъв реален резултат. Бежанският поток предизвиква затруднения за България и Гърция при изплащането на ликвидираните имоти. С особена сила това се отнася за Гърция, тъй като стойността на българските имоти в нейна територия чувствително надвишава стойността на гръцките в българска територия. Оказва се, че предвиденият през 1922 год. 12-годишен срок за изплащане на облигациите също е неизпълним.

По предложения на Финансовия комитет по тази организация е изработена нова спогодба относно бежанските имоти. Тя е подписана от финансовите министри на България и Гърция /Моллов и Кафандарис/ на 9.XII.1927 г. Нейните постановки ощетяват частните интереси на бежанците и улесняват договарящите се държави при изплащането на имотите.
Особено улеснена в случая бе Гърция, тъй като според данни на Смесената комисия към 1.XII.1927 г. тя трябва да изплати на българските изселници 457 000 щатски долара, а България на гръцките 269 000 долара /а това е само стойността на ликвидираните към тази дата имоти/.

При окончателната ликвидация се оказва, че Гърция трябва да изплати 1 050 000 000 лв. повече от парите, които българското правителство дължи на гръцките изселници.
Това накратко са предпоставките, причините и последствията, довели до събитията между България и Гърция преди 95-100 години. Поредната трагедия за България като държава и най-вече за хората с българско потекло и самосъзнание, имали нещастието да попаднат в тази „мелница“ на междудържавни отношения, аспирации, претенции, насилствени действия и етническа чистка.
Що се отнася вече пряко до преселването гърци /българи в посока Тополовград и тополовградско/Куфаля и други населени места, то най-силно това през годините е изразено през периода 1925 – 26 г. – най-силно до към 1928 г. По исторически данни от тези години е известно че в Тополовград /Кавакли/ са заселени 1544 семейства, от които 473 от Източна Тракия, 1071 от Западна Тракия и 163 от Егейска Македония с общо близо 8 753 членове на семействата.
През тези години Тополовград е станал с почти 100% бежанско население, преселено съвсем не по доброволен начин от родните си места. Тогава става и това движение Тополовград /Куфаля и обратно и затова съществуват тези връзки и до днес.
Бежанци освен в Тополовград са били настанени и в селата Орешник, Дуганово /КПВ – днес/, Синапово, Чукарово, Голям и Малък Манастир и по други селища в региона. По статистика на дружество „Тракия“ от 1929 г. по това време в България вече е имало 25 687 бежански семейства със 108 556 членове, а общо бежанците в страната били над 200 000 души.

Историческите данни, сведения и факти са взети от Сборник „Тракия“, том I – 1. Ангорският договор и Спогодбата Моллов – Кафандарис с автори: доц. д-р Димитър Саздов и гл. ас. Пенчо Пенчев и от книгата „История и природа на Тополовградския край“ на директора на Исторически музей – Тополовград Веселин Кълвачев.

Спогодбата Моллов – Кафандарис е международно-правен акт, с който българското правителство потвърждава обезбългаряването на Западна Тракия и част от Южна Македония. При ясните сведения за насилственото изгонване на българите от Западна Тракия и Южна Македония в договорите с Гърция няма никаква “вратичка”, която да позволи евентуалното им завръщане или поне спазването на правата на останалите там българи. Международната общност в лицето на ОН също съдейства за узаконяването на осъществената етническа чистка.