Кога е построен Сводестият мост в Харманли?

Антонов, Ал. Възникване и развитие на османските архитектурни комплекси по Диагоналния път в българските земи през XVI – XVII век. – В: Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 7. История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Състав. и ред. Росица Градева. С., 2001, с. 511 – 516.

През 993/1585 година Канйели Сиавуш паша, велик везир на султан Мурад III, построява мост на река Олу дере в Харманли. По-късно са построени джамия, баня, медресе и имарет.

Около така формирания архитектурен комплекс през 16-и век се развива касабата Харманли.

От посочените строежи до ден е запазен изцяло само мостът. Той е изграден от обработени камъни и има 6 свода. Централният свод е с ширина 20 метра. Подобно на моста в Свиленград има масивен парапет и стела, върху която е разположен строителният надпис. Стелата е в южната му част върху парапета и е с размери 2,25 на 0,75 м. Надписът е релефен и изпълнен в стила „сюлюс джелеси“, разположен на три реда, като отделните строфи са ясно разграничени. Досега е превеждан три пъти и пълният и точен превод е този на Иван Добрев. Надписът има следното съдържание:
„Хвала на Бога! На [имащия широка като] душа султан, заповяда [да се построи] върху харманлийската [вода] една арка, подобна на небесния свод. Като построи в Харманли в чест на Бога един висок [сводест] мост, с благоволението си той избави от трудностите по преминаването на реката и бедняка и богатия [пътник].
Светът и един мост, през който минава пътят на султана на дервиша [бедния]. По този [път] те намират даровете, с които достигат близост до Бога.
Виждайки, че усилията [по строежа] са привършени, доброжелателят [му] каза [и] датата: По време на Сиавуш [паша] през 993 (=1585) бе завършена постройката на този чудесен мост.
Австрийският пътешественик Мелихор Безонт, който минава през Харманли през 1584 година, вижда строежа на моста. Райнхолд Любенау, посетил селището на следващата година, отбелязва, че той вече функционира. Тези сведения дават основание да се приеме, че строителството му е продължило една година.

За изграждането му са използвани добре оформени четвъртити каменни блокове,

които са споени с хоросан, а за по-голяма здравина на места има железни скоби, свързващи каменните блокове и споени с олово. По хоризонталната си мостът прави чупка, която създава впечатление, че е съставен от два допрени един до друг моста. На първия от тях принадлежат големия свод из стелата с надписа, както и контрафорсите с пирамидални завършеци и двата по-малки полукръгли отвора.
Втората част след чупката продължава като малък двусводов мост. Всъщност двата малки свода на моста след чупката са изградени от ломени, което говори или за по-късен ремонт или за дострояване на съоръжението.

Мостът на река Олу дере – част от големите строежи по Диагоналния път. Цялата история на архитектурния комплекс е трудно да бъде възстановена. Може да се приеме, че касабата Харманли се развива подобно на Джиср-и Мустафа Паша около големите строежи, които придават специфичен облик на селището. Сведението на Евлия Челеби за наличието на голямо теке на Осман баба показва, че вероятно едни от първите заселници тук са били хетеродоксни дервиши. Просъществувалата до 1939 година джамия е била еднокуполна и с едно минаре. Банята, разрушена през 1938 година, е имала няколко купола, покрити с олово.

Кирил Динков
II. Старите пътешественици, документи и паметници разказват
2. Големите строежи в Харманли от края на XVI век
Мелхиор Безолт, пътувал от Виена до Цариград с австрийска мисия, съставена от 66 души, начело с посланика Хайнрих фон Лихтенщайн, разказва: „На 9 октомври 1584 година седемнадесетдневният поход беше до Харманли. Тази част от пътя се счита за най-несигурна поради марталозите, или пътните разбойници. На нас обаче не ни се случи нищо. Може би той ще да е опасен за оня, който пътува сам или с малка група. На това място се вижда наново Хеброс или както турците и гърците я наричат – Марица. Сиавюш Паша наредил да построят хубав каменен мост над тази река близо до кервансарая (пътешественикът криво е разбрал, защото става дума за моста на р. Олудере). Но по времето, когато минахме ние, той още не беше готов.”
А Райнхолд Любенау, който пътувал с императорския пратеник Бартоломей Пецен, натоварен да занесе на султана поредния годишен данък, съобщава през 1587 година: „Дойдохме до един голям, иззидан от четвъртити камъни мост край едно малко селце, наречено Харманли (Harmanli), където намерихме хубав кервансарай, в който се подслонихме.”
И по-нататък разказва, че по това време българите били заети със запазването на живота и честта на своето семейство, с мисълта как да спасят реколтата и имуществото си от грабеж, как да издължат десетките си данъци и ангарии. За училище и образование нямало време да се мисли, пък и нямало средства за това.