Климатичен риск: В България се страхуват, но не действат

През миналия месец в София от АЕЖ организираха семинар, чиято основна тема бяха климатичните промени и въздействието им върху живота на хората. Една от лекциите ба Пламена Маринова от „Климатека“. „От криза към решения: Как да отразяваме климатичните промени“.

Климатичните промени вече не са далечна прогноза, а осезаем риск, който оказва пряко влияние върху икономиката, околната среда и здравето на българите.
Данните са красноречиви: 72% от гражданите вече възприемат екстремните метеорологични явления като реален риск – значително по-висок процент спрямо средното за ЕС (38%).
Тази висока тревожност обаче се сблъсква с липса на адекватна подготовка и ясна комуникация.
Само 22% от анкетираните смятат, че страната е добре подготвена за справяне с кризата, а 54% вярват, че регионът, в който живеят, е уязвим. Най-голямо безпокойство има в Южна и Североизточна България – райони, които традиционно са по-често засегнати от наводнения, суша и горещи вълни.

Висока загриженост, ниска активност
Най-тревожният извод от проучванията е пропастта между загриженост и действие:
93% от хората смятат климатичните промени за сериозен проблем.
73% искат правителството да действа по-активно.
Само 56% предприемат лични действия.
Този дисбаланс, при който очакването е насочено основно към институциите, но личната ангажираност е ниска, е ключов за ниската обща готовност на обществото.

Защо темата е удобназа манипулация?
Сложността на климатичната материя я прави благодатна почва за дезинформация. Около 55% от българите смятат, че традиционните медии не обясняват темата достатъчно ясно, а 40% имат трудности да различат фактите от дезинформацията в социалните мрежи.
Дори в ЕС, където 84% вярват, че климатичните промени са причинени от човека, голяма част от хората не разбират как и защо се случват тези процеси. Този информационен вакуум обяснява и защо 24% от българите не могат да преценят дали страната е подготвена – липсата на достъп до надеждна информация парализира оценката и действието.

Какво прави едно явление екстремно?
Екстремното метеорологично явление е всяко събитие, което се отклонява значително от нормалните условия за даден район и период – то е по-силно, по-дълготрайно или по-рядко (напр. веднъж на 50 години).
Типични примери за България са зачестилите горещи вълни, наводнения, засушавания, горски пожари и интензивни валежи.
Новата тенденция е че се наблюдава леко увеличение на годишните валежи, но с променен характер, те стават по-редки, но по-интензивни. Тази концентрация на годишната сума в кратки, мощни извалявания директно увеличава риска от наводнения.

Науката срещу бедствието: Ролята на атрибутивните проучвания
За да превърне климатичната теория в практическо действие, науката създаде нов дял – атрибутивни проучвания. Те имат за цел да изчислят причинно-следствената връзка между изменението на климата и конкретни екстремни събития. Дават отговор на въпроса: Дали климатичните промени са направили дадено явление по-вероятно, по-интензивно или по-продължително?
Атрибутивните проучвания са критично важни за създаване на политики, инфраструктура (например по-големи канализации), системи за ранно предупреждение и за по-добро управление на застрахователния риск. Те превръщат абстрактното затопляне в измерим фактор, който променя реални събития.

От екстремно явление към бедствие
Екстремното явление (като интензивен дъжд) се превръща в бедствие само когато се комбинира с неклиматични, човешки фактори.
Наводненията почти винаги имат съпътстващи причини, които усилват щетите. Това са:
– неправомерно строителство (случаят с наводненията в „Елените“).
– лошо управление на водите (случаят с наводнението в Бисер, заради скъсана язовирна стена) .
– липса на адекватна горска защита и ерозия.
– неясна отговорност и липса на превантивни действия.
Климатът е фактор, но лошото управление на територията е катализаторът, който превръща природното събитие в национална загуба.

Цената на бездействието: Икономически и здравни щети
Неспособността да се справим с екстремните явления има ясна цена и та води до икономически загуби. Само от горещини и суша през 2025 г. България изгуби 1% от икономиката си. Очакванията са до 2029 г. общите щети да достигнат € 2,5 милиарда (2,5% от БВП).
Влиянието върху здравето надхвърля пряката опасност. Зачестяват посттравматичните разстройства, тревожността и депресията, свързани с преживяването на бедствия, както и невъзможността за оказване на обичайните здравни услуги в засегнатите райони.

Последици за природата
Екстремните събития имат катастрофални последици и за природата: предизвикват свлачища и срутища, водят до ерозия и деградация на почвите (механично и химическо замърсяване), както и до загуба на биоразнообразие чрез унищожаване на хабитати и видове.