„Камили и деведжии“: от Сакар, през Александрополис до Перник

„Камили и деведжии“ един от най-известните обичаи пренесен от Сакар, през Александрополис ,Гърция, „оживя“ в Перник. С него танцьори от Културен клуб за народни танци „Акритис“ (Πολιτιστικός Σύλλογος Ακρίτες) се представи на XXXII Международният фестивал на маскарадните игри “Сурва”. Там 40-членната група, с ръководител Атанасиос Стратос, представиха един от най-известните обичаи, практикувани от векове в селата Голям и Малък Манастир, Ак Бунар и Кавакли в Сакар.

Групата дефилира под съпровода на музикална формация „Антикри”,

привличайки погледите на хилядната публика.
Основна заслуга за това гостуване има Ирина Палази. Тя е родом от Тополовград, но от години танцува в гръцкия състав „Акритис“. Нейната лична кауза е да съхранява автентичното наследство на своите предци.
Традициите на бежанците от Източна Румелия пренесени през миналия век продължават да се тачат силно в Александруполис. В Перник самодейците показаха не само обичая „Камили и деведжии“, но и други автентични танци. Тези изпълнения разказаха историята на една споделена балканска съдба и културна памет.
Присъствието на официални лица от регион Източна Македония и Тракия подчерта значението
на събитието.

Заместник регионалният управител Фани Бахариду и председателят на танцовите състави в област Еврос Димитрис Келемидис подкрепиха състава в Перник. Гостите изразиха искреното си възхищение от топлото гостоприемство и безупречната организация на фестивалния комитет.
Автентичното представяне на „Камили и деведжии“ доказа, че границите не могат да спрат фолклорната енергия. Танцьорите използват носии, които са напълно автентични, и следват строго старите правила на обличане. Това придава на техните изпълнения усещане за истинско пътуване назад във времето.

Ирина Палази е трето поколение бежанци от Кушланли (Ксила гани ) и Хаджилар (Проскинитес), две села до Комотини.
Мечтата ѝ е със състава да дойдат в Тополовград, защото хора̀та, които представят, са съпровождани често от песни от каваклийския край. Играят, както се е играло едно време, без никаква хореография. И носиите им са автентични, спазват също и традиционните правила на обличане.

Обичай: “Камили и деведжии“

(Καμήλες και Ντιβιτζηδες)

Вековните традиции на бежанците от Източна Румелия „оживяват“ всяка година в гр.
Александруполис. “Камили и деведжии“ е един от най-известните обичаи от Голям и Малък Манастир , Ак Бунар и Кавакли. Целта му е да отбележи краят на Зимата и да събуди земята , която ще разцъфне и ще даде плод на Пролет.
В маскарада участват двама деведжии, камилата, музикантите, група мъже и младежи.
Деведжиите са облечени с дрехи и кожуси, направени от овча вълна. На главата си слагат „кауки“, което е шапка и маска в едно. Тя е изработена от „киция“ (агнешка вълна) и е украсена с различни по форма огледалца, както и с разноцветни панделки. Вярва се, че тези накити прогонват злите сили. Вместо зъби имат низ от бобови зърна. На кръста и краката им са окачени звънци, които звънят, когато танцуват или се борят. Двамата деведжии държат в ръцете си топузи (дървени тояги), с които удрят през цялото време земята. Звукът на звънците ще прогони злото, а ударите на топузите ще събудят природата и ще я подготвят за плодородие.
Ритуалните движения на деведжиите забавляват и останалите участници в обичая. Всички присъстващи си разменят пожелания за весела година, здраве и добра реколта.
Камилата е изработена от дървена конструкция, покрита с плат, изтъкан от овнешка вълна. Дългата и тясна шия, както и главата и са покрити с овча кожа. Окачена е с бронзови звънци, които звънят когато камилата се движи. Звънът им също ще допренесе за прогонване на злите сили и за събуждане на доброто в сърцата ни .
Деведжиите, камилата и музикантите съпровождат в навечерието на Новата година , от къща на къща, група мъже , облечени в тракиѝски , каваклийски народни носии. Всички те играят хора пеят песни и казват молитви и пожелания за здраве, щастие и берекет.