Какво разказват архивите за освобождението на Харманли

В 11:00 часа на 4 (16) януари ден майор Чулков с III Драгунски ескадрон настига при Харманли два турски табора, които се движат към Одрин, но тъй като няма заповед да ги нападне, не влиза в сражение. При Сводестия каменен мост на р. Олудере се натъква на голям обоз, придружен от въоръжена охрана, спрял поради задръстване с турски бегълци. Без да го напада, ескадронът свива към железопътния мост и се отправя към гарата, която е на 2 км от града. Завзема я и прекъсва телеграфната линия с Одрин.
През това време част от българското население се е изпокрило в житните и другите търговски складове. Когато руските кавалеристи се появяват на гарата, българите излизат, падат на колене от щастие и благодарност, целуват сабите на руските освободители, плачат от радост, милват конете им.
Железопътният мост е запален от други харманлийци, в желанието им да помогнат на освободителите. Главният път при Сводестия каменен мост на Олудере също е барикадиран с коли от българи. Целта им е да попречат на турските настъпващи войски, без да знаят, че по този начин руският ескадрон изпада в тежко, почти обсадно положение.
Голяма част от способните да носят оръжие харманлийци нападат турските военни складове, въоръжават се и заемат позиции на десния бряг на река Олудере. Те се стремят да спрат бягащите от Пловдив турски войници и така да улеснят руското командване напълно да ги разгроми.
Малобройна е частта на майор Чулков. От гарата тя влиза в града, за да мине каменния мост и временно да спира турските отстъпващи бойни отряди, но се оказва в неизгодно положение. Когато ескадронът стига до гивгирлията магазин на братя Попови, изненадва го пропукването на пушки от турския хан. Един от кавалеристите пада убит на шосето. Но майор Чулков продължава да настъпва към моста във верига. Някъде по̀ на запад, на десния бряг на реката, пропукват други пушки. Това са въоръжените българи, които още нямат връзка с руските конници. Турските войски на левия бряг на реката са стократно по-големи.
Положението на ескадрона става почти безизходно, макар към него да са се присъединили вече шепата български въоръжени доброволци.
На жп станция „Харманли“ от влака слизат двама султански пратеници, генерали Сервер паша и Намик паша, с мисия – среща с руския главнокомандващ с цел примирие. Принудени да слязат на тук, защото тя е в руски ръце. Свързват се с Чулков с молба за прекратяване на боя и възможност за преговори. Пълномощникът на Чулков отказва, с думите, че не му е дадена заповед, с която са му възложени правомощия за преговарящ. Турският пълномощник се оттегля, битката продължава.
6/5 (18/17). 1. 1878 г. – Около 3 ч сутринта. Турците почти са разбили обкръжения руски ескадрон. В това време в тила им (там, където е била старата околийска болница) прозвучава
руски тръбен сигнал на войски, лейбескадрон, командван от подполковник Алексиев, идващ от Търново-Сеймен, които решават изхода на боя. Част от турските войски бягат към с. Остър камък.
В нощната битка 5 (17) – 6 (18). 1. 1878 г. загиват 8 гвардейци от I лейб-драгунски Московски полк. Няколко часа след събитията в Харманли пристигат останалите части на ген.-майор Струков и са тържествено посрещнати.
6 (18). 1. 1878 г. – В Харманли ген. Скобелев-син влиза с войската си – IV ескадрон.
В битката при Харманли загиват стотици турци, а сред бежанците настава истинска суматоха. Но след края на сражението турските деца са прибрани от руските части и са разпратени по селата и в Харманли, за да не измрат от глад и студ. Ранените турски войници също са превозени с каруци в Харманли от българи от околните села. Така в града се струпват много хора, истинско стълпотворение: мъже, жени, деца, полуразрушени коли, добитък, незагаснали огньове сред снега, ранени войници. Българите се връщат по домовете си.
Скоро градът се изпразва от пленници и турски бежанци. Руските войски също поемат своя боен път към крайната победа.
Харманли поема своя следосвобожденски път.

По Кирил Динков и Марко Сакарскии документи от руски архив.

Сражението, довело до освобождение на Харманли от османско иго, пресъздадоха доброволци. Това се случи на свидетеля на това събитие преди 145 години – “Гърбавият мост”.
На него водиха „битка“ турска и руска войска.
Тя бе пресъздадена от Национално сдружение “Традиция”, с представители от Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Казанлък, Троян и Севлиево. Тази година в нейните редици се включиха и осем харманлийци.
Участниците гърмяха с халосни патрони на оригиналните оръжия, използвани по време на Руско – Трската война.
Руснаците бяха с пушка тип „Крънка“, а противникът им отговаряше с пушки „Мартина Пибоди“ и револвери „Лефоше“, такива, каквито са използвали преди 145 години.
След възстановката част от участниците играха хоро, а друга, предвождана от отец Максим, отидоха до Руски паметник, където бе отслужена панихида в памет на загиналите за свободата на Харманли.
Организатори са общинският съветник Николай Георгиев и местното читалище “Дружба”.
Подобно събитие се провежда за втори път в Града на Белоногата.

Снимка: Интернет