История на храм “Успение Богородично”, кв. “Злати дол”, Симеоновград

Селото датира едва преди два века. Според преданията, селото се е намирало в местността Каля църква, вероятно къщите да са били твърде паянтови – дървени и покрити със слама, понеже днес няма никакви следи от него. През време на турското робство селяните са напуснали селото по причина, че са били нападнати от появилите се разбойнически банди, наричани „Джамалджии“, т.е. душевадци, които нападали населението и го ограбвали.

Като второ място за селото се сочи местността Юртето, близо до река Марица. Но и тук били ограбвани от търговци – разбойници, които търгували с вещите, задигнати от мирното население и става причина да се изселят от това място.

Като трето място се посочва местността Харманите. Първоначално там е имало много тръни, които били изорани и заселилото се тук село било кръстено „Тръново“.

Четвърто място на селото е сегашното му място. Тук се е заселило към средата на XVIII век между 1730 – 1750 г. Първоначално селото наброявало към 50 къщи от които десетина къщи били турци, но по религиозни причини се изселили турците в сегашното село Преславец. Така в с. Тръново останали само българите, които били доста будни. Сега името на селото е кв. “Злати дол”, гр. Марица. В местността му се намирало крепостта „Хасаря“, която според археолозите датирала от римско време.

Обществениците на селото са били доста културни, патриотични и като такива още през робството са изградили църквата и основно училище, въпреки преследванията от страна на поробителите – турци. За театър и четене са използвали и училището, което е било в църковния двор.

Поминъкът на населението е бил главно земеделието, а същевременно са работили почти всички култури, като тютюн, памук, сусам, бубарство и др. Мнозина от жителите са се занимавали с търговия на зърнени храни, които със салове по река Марица са закарвали в гр. Одрин и други места.

За историята на храма се знае малко. Храмът е именуван „Св. Успение Богородично“. Той е построен на 210 кв. м. площ във форма на правоъгълна къща през 1827 г. За да бъде построена църквата, селяните излъгали турците, че правили къща на свещеника, за да не бъдат преследвани. Построен е от дъбов материал, сечен от местността „Кашла баир“, която местност тогава е била непроходима гора, днес обаче е обезлесена и с тръни. Непосредствено е построена стаичка, която до днес е запазена. Тя е служила за килийно училище. Градивните материали са камъни в основите, а нагоре кирпич, граден с кал. Покрита е с прости керемиди. За майстора, градил храма не се знае нищо. През 1907 г. храмът е ремонтиран от Геню Иванов от с. Чекенден, околия Ески Джумайско. По време на този ремонт олтара бил разширен и направена подова настилска с дъски. Храмът е с четириъгълна корабообразна форма.

Написал горното: о. Максим, председател на храма