История на построяването на църквата „Св. Трифон“

инж. Георги Миланов

Параклисът „Св. Трифон“ е построен през 1886 г. Кацнал като орел на едноименния хълм с поглед към града, той е бил закрилник от болести, природни бедствия и символ – бог Бакхус – бога на виното. В края на ХХ век постепенно той бе тотално разрушен.
Една гореща лятна нощ през 1997 г. под лозницата на двора на Димо Марчев на чаша ракия потънахме в спомени за ценностите на родния ни град и традициите му. С носталгия си спомнихме и за разрушения параклис, и решихме да го възстановим. В идеята трябваше да се привлекат повече хора. Това е една от главните причини да се създаде клуб „Възрожденец“. Това стана факт месец по-късно на учредително събрание на „Ловджийския гуляй“ край р. Марица.
Проектите направихме с моя най-добър приятел от детските години – арх. Янчо Апостолов, той архитектурните, а аз – конструктивните. Основите на наоса и олтара са по абсолютно старите очертания, като се направиха конструктивни укрепвания. Към новата, по-добра визия на запад бе прибавен притвора (камбанарията) със съответните колонади.
Изпълнението бе поверено на фирма „Ковег“ – инж. Огнян Велков. Техническото ръководство пое инж. Валентин Атанасов. Първата копка бе направена на 22.09.1999 г. от тогавашния вицепрезидент на Р България – Тодор Кавалджиев.
Започна голямата мащабна акция за събиране на средства в пари и материали под ръководството на укрепналия вече клуб „Възрожденец“. За по-голяма ефективност и прозрачност бе решено в зависимост от набраните средства строителството да се извърши на етапи. Първи етап – основи; втори – до покрив; трети – груб строеж; четвърти – довършителни работи. Имаше отговорници по квартали. Всички членове на клуба взеха активно участие, но не мога да не спомена най-активните: Димо Марчев, инж. Георги Миланов, д-р Милко Стаматов, Савко Тончев, Иван Величков (Баето), Бай Жечо и дъщеря му Петя. Само един случай с последната. В края на грубия строеж бяхме леко изморени, пари няма и в почти безизходица. Идва една вечер Петя в двора ни, почти на тъмно и казва: „Баща ми почина и беше голям радетел на това свято дело – ето 1500 лв.“. Това бяха доста пари и почти с тях довършихме III етап.
Отделям специално място на архиерейския наместник на Харманлийската духовна околия – отец Атанасий Странски, особено в довършителните работи. Той поръча иконостаса на майстор Виктор от с. Ветрен, един от прочутата Тревненска дърворезбарска школа. Иконите бяха изографисани с голямо вдъхновение от харманлийските художници Иван Каратонев, Георги Янев, Пенчо Лозанов и Димитър Кафеджиев.
Ще отбележа ролята и на вестник „Наблюдател“, с главен редактор Таня Чавдарова, които ежемесечно осведомяваха населението за хода на дарителската акция и строителството. В този период активно се включиха Община Харманли с кмет Михаил Лисков, Старозагорската епархия, обществените организации и много фирми. Като цяло, всичко е извършено с дарения.
Дойде денят за откриването и освещаването – 12 февруари 2006 г. Своите хвалебствия за това истинско бижу Старозагорският митрополит Галактион завърши с думите: „Досега харманлийци имаха параклиса „Св. Трифон“, отсега нататък обявявам този прекрасен духовен дом за третата църква в Харманли – църквата „Св. Трифон“. Да бъде благословена!“.
Това е кратката история на храма. Нека и в бъдещите години и векове църквата „Св. Трифон“ бъде същото светилище и сакрално място, както е бил параклисът „Св. Трифон“ в миналото.

Текстът и снимките са предоставени от инж. Георги Миланов