Информационен безпорядък и как да се ориентираме в него

„Контрапропаганда близо до вас” бе темата на национално обучение за журналисти от местни и регионални медии. То се проведе в Габрово и в него участваха близо 40 пишещи от цялата страна. Организирано бе от Българско училище за политика „Димитър Паница“
Д-р Симона Велева, и. д. председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) обясни работата на регулаторния орган.
„Употребата на AI инструменти в медиите“ бе представена от Георги А. Ангелов, старши анализатор „Дезинформация“ в „Сенсика Технолоджис“, журналист.
Участваха и политолозите Георги Проданов и Христо Панчугов
Предлагаме ви първа част от темите, които се дискутираха на обучението

„Информационен безпорядък“ са двете думи, с които може да се охарактеризира медийната среда в момента.
То е в джоба ти, на ръката, в компютъра, блика от телевизора. Всяка секунда се качват 500 мин. видео в YouTube, 4000 поста във Фейсбук, 1000 снимки в Инстаграм. Умножено по 60 секунди, по 24 часа може да си представите на какво информационно цунами е подложен всеки любопитен човек, който се интересува какво става около него. Новините са милиони, но полезните, и тези които информират обективно, са едноцифрен процент.
В тази истерична медийна среда българският гений се ориентира, като е измислил крилатата фраза „всеки сам си преценя“. А когато „всеки сам си преценя“, аргументите и експертизата нямат значение. Преценката му обаче е на базата на емоциите, а точно те се използват за създаване на фалшиви новини, които обезсмислят журналистиката и медиите.
Фалшивите нови са създадени за борба с истината и има три типа информация, която се из- ползва за тази цел.

Дезинформацията е невярна и умишлено създадена, за да навреди на човек, организация или държава. Примерите за това са много, ето някои от тях: „ЕС ще ни забрани мусаката“, „Украинската армия „избива българи“ с БГ снаряди”.

Мисинформация – невярна, но не е създадена с намерението да причини вреда.

Малинформация е основана на реалността, но се използва, за да причини вреда.
Тя е способ на т.нар. кафяви медии, които работят като „машина за компромати“. Пример за това е атаката срещу кандидат-кмета за София на „Демократична България“ – арх. Борислав Игнатов, през 2019 г., когато медия публикуват порно снимки на годеницата му, но ефектът беше обратен.

Най-опасни „преносители“ на вируса на фалшивите новини са лидерите или елитът, сред които са олитици или знаменитости, а флагман са социалните мрежи,

от където идва 80% от фалшивата информация. 9% е през ТВ, 8% – чрез агенции, 7% от други сайтове.
Когато в „новината“ има силни емоции, като възмущение, страх и съчувствие, сме по-склонни да реагираме импулсивно, а възможността ни за трезва преценка е разколебана. В много подобни публикации се описват някакви катастрофични сценарии, които засилват желанието на потребителите да намерят сигурност, затова те са все по-склонни да я откриват в „удобни” за тях статии. Пример за това е: да се примирим с агресията на Русия към Украйна, за да не стане Трета световна война.
Дезинформацията работи, защото дава прости обяснения на сложни проблеми. Например – предлага се национализация на ключови индустрии като енергетика и транспорт. Това обаче може да доведе до неефективност и корупция, както беше преди да се приватизират.

Конспиративни теории са любими на много мнителни читатели, затова те се тиражират много в
интернет.

Трябва да се отбележи, че дори и в най-невероятните е включено зрънце истина, което придава чувство на достоверност. Това се нарича „мелница за слухове.“ Тук класик е полк. Николай Марков. Той твърди, че има изключителен достъп до тайни, които уж се крият нарочно. Човек трябва да се запита откъде я има тази секретна информация и защо толкова упорито те подтиква да я споделиш.
По какво друго може да се ориентирате, че това, което четете, е съмнително. Публикациите обикновено съдържат следните изрази:

– ще чуете само тук;
– медиите няма да разкажат за това;
– правителството не иска да знаете;
– не трябва дави казвам, но…;
– повечето хора няма да имат смелостта;
– това ще бъде изтрито;
– това е страшно работещ механизъм.

В тази връзка може да се спомене името на Иво Христов (Иво Катастрофата). До него се нареждат Алгафари, братята Чукови.
Една от тактиките на дезинформацията е „Хахаганда“ (от английски – Hahaganda). При нея се използва виц или пародия за осмиване на противника. Пример за това са коментариите на близкия до ГЕРБ Георги Харизанов, който иронизира и омаловажава всичко, което е по адрес на партията на Бойко Борисов.

Използването на мемета, сатирични клипчета, изкривени лица, осмиващи снимки „работи“ в много посоки – дехуманизира и унижава противника, омаловажава ключови теми, разсейва и отклонява вниманието.

Политиците са един от най-ефективните разпространители на дезинформация, а лъжите или небивалиците им веднага плъзват като вирус в ехо-стаите на социалните мрежи. Езикът им се лашка между „дървения език“ и „популистката истерия“, чиято цел е да скъси дистанцията с аудиторията и да създаде образа на „човека от народа“. За последното може да се спомним как преди години Бойко Борисов предрече: „Остана само да измажем една стая и сме в Шенген“.
Наред с това в езика им нахлуха жаргони и диалектната лексика – „стаи с кеш“, „седеше в скута“.
Все по-често лидерите използват в политическата си стратегия устни жанрове като слухове и обръщения като „приятелю“, „братя и сестри“, използват умалителни имена, вмъкват нецензурни думи и изрази.
Причините за дезинформацията и информационния безпорядък са най-общо две. Първата е недоверието към големите медии. Не е тайна, че през последните десетина години те се контролират от олигарси, които са близко до властта.
Друга причина е и нивото на журналистиката, която и през 2024 г. остава опасно ниско.

История
За руската върхушка Европейският съюз е голям проблем и тя започна сериозна кампания срещу него. Още през 2006-та измислиха тролни ферми и досега руснаците са монополисти на дезинформационния пазар.
Руски пари направиха нашите жълти вестници и създаването на фалшиви новини преди 20 години. Дълги години никой не обръщаше внимание на това, до войната в Крим. Тогава в ЕС се усетиха, но досега не са показали, че са ограничили тази хибридна атака срещу Съюза.

В следващия брой очаквайте: “Дезинформацията иска да парцелира обществото на племена”