Инж. Антоний Тодоров: „Колегите трябва да се гордеят със своя труд“

Инж. Антоний Тодоров е в системата на горите от 38 години. Бил е началник ГСУ,
началник отдел, лесничей, зам.-директор и директор.

Господин Тодоров, наближава „Седмицата на гората“, с какво може да се похвали Вашето предприятие, което се грижи за това национално богатство в нашия регион?
През миналата година сме залесили около 500 декара. Това са основно тополи и акации край река Марица и атласки кедър в Странджа планина, който е пожароустойчив, вирее на сравнително бедни почви и е като пионерен вид.
През месец февруари засадихме други 120 декара акациеви гори, които ще спомогнат за пашата на пчели. През есента ще засадим още 350 дка тополи.
Създаваме новите гори с фонд „Инвестиции“ към ЮИДП – “Югоизточно държавно предприятие” – Сливен.

Каква площ стопанисва Вашето предприятие?
Държавно горско стопанство „Маджарово“ обхваща три общини – Харманли, Маджарово и Симеоновград. Стопанисваме около 22 хиляди хектара държавни горски територии, а общо те са 45 хиляди хектара, в които са включени четири вида собственост – държавна, общинска, на частни физически лица и на частни юридически лица.
Голяма част от местната растителност е от дъбови гори, но имаме и стопански клас „иглолистни култури“. В миналото е имало такава политика да се залесяват бедните почви, които в последствие да се сменят с местни видове.Иглолистните гори трябваше да направят подготовката за създаване на гори с местни видове, такива които се срещат в нашия регион – Източни Родопи и Южен Сакар.

Колко човека се грижат за горите?
В териториалното по-деление на ДГС „Маджарово“ работят 28 души. Половината са горски надзиратели и лесовъди. Имахме 5 под карантина заради КОВИД-19, които вече се върнаха на работа и нямаме сериозен случай на заболяване.

Какво правите за възстановяването на горите, които изгоряха през последните пожари?
През миналата година имаше доста крупни горски пожарар, но ние успяхме да усвоим дървесината. Сега наблюдаваме каква част ще се възобнови по естествен път, а останалата ще залесим. Това ще стане ясно до две години. С европейски средства можем само за почистваме пасищата в пожароопасни райони.

Как се справяте със съхненето на бора?
Преди две години имаше голямо нападение от неприятели, от гъбни болести и корояд. Успяхме да усвоим от засегната дървесина и за една-две години този процес се забави. От тази имаме сигналнити, подадени от горски надзиратели за съхнене, а специалисти правят лесопатологични изследвания. Вече сме предприели действия да усвояваме тези засегнати иглолистни гори.
За иглолистните гори, по принцип мястото им не е тук поради ниската надморска височина. Те са били приоритет на предишни правителствени политики, да се създадат като пионерен вид, което да подпомогне създаването на местни видове. Те са засаждани за задоволяване нуждите на целулозни промишленост, а постановлението беше да се усвоят и заменят за 30 години. Но минаха повече от 50 – 60 години, климатът се промени има много голямо засушаване и те не могат да издържат.

Как се справяте с опазването на гората?
Охраняваме държавните горски територии и тези на частни физически лица, които имат собственост до 20 декара, защото по-крупните собственици би трябвало да си имат изградена структура за охрана. Имаме съставени актове и задържана дървесина, придобита незаконно.

Как се справяте в условията на пандемия?
При дърводобива миналата година разчетът е изпълнен на 90%. Беше трудна година заради заразата от COVID. През първото тримесечие на 2021-ва се движим добре, изпълняваме графиците.
Всеки понеделник даваме информация за развитието на африканската чума по нашите територии. Горските надзиратели ни осведомяват за това дали забелязват прасета с анормално поведение или трупове на такива. През миналата година имаме пет случая на заразени свине на територията на Горското стопанство. Те бяха в държавен дивечовъден участък „Света Марина“, друг бе в Маджарово, в Дрипчево – 2, и един случай – в село Българин.
Нашият регион е естествено местообитание на дива свиня, но все още не сме достигнали до оптималния брой на единица площ на този вид дивеч. Може би и заради това няма такова драстично разпространяване на болестта “Африканска чума”.
Всяка година помагаме да се разселват фазани и кеклици. Работим съвместно с неправителствени организации.
Преди се стимулираше унищожаването на вълци и чакали, но сега това отпадна. Чакалите не са местни видове, но се увеличават и разширяват ареала си. Първо видът се размножи в Странджа, после дойде и в Сакар.

Вярно ли е, че край Маджарово са видели мечка?
Забелязани се следи, но няма информация хора да са я виждали или да са се срещали с нея. В Източни Родопи преди време имало мечки и е хубаво, че природата се възстановява.
Използвам случая да честитя на колегите си, на служителите от предприятието и на техните семейства “Седмицата на гората” и да им пожелая много здраве и енергия, за да работят и занапред за просперитета и благото на българската гора. Те трябва да се гордеят със своя труд, защото той е посветен на идните поколения!

На територията на Държавно горско стопанство “Маджарово” се намират четири защитени местности: Гюргена – с площ 70,8 ха, Патрон кая – с площ 180,0 ха, Черната скала – с площ 851,6 ха, Момина скала – с площ 27,4 ха, както и природната забележителност Кован кая – с площ 77,8 ха. В защитените местности се срещат над 600 растителни вида, 300 вида пеперуди, 160 вида гръбначни. Животинските видове, включени в националната Червена книга, както и видовете, уязвими на европейско и световно ниво, са: от растителните – дребен и пърчовиден лопен, тракийски магарешки бодил, черноморска ведрица, морковидна стефанофия, сарделовидното клеоме, пеперудоцветният салеп, нежният микропирум; от животинските видове – египетски лешояд, белоглав лешояд, белоопашатият мишелов, испанското каменарче, голям маслинов присмехулник, син и пъстър скален дрозд, скална зидарка, червеноглавата сврачка, скален орел, змиегущер, суходемни костенурки / шипобедрена и шипоопашата/, градинската овесарка, осояд, черен щъркел, скалната и червенокръстата лястовица.