Изложба „Монетни съкровища?“ е подредена в музея в Харманли

Монетни находки, датиращи от IV в. пр. Хр. до XIII в. сл. Хр. Са представени в Исторически музей. В временната изложба е „Монетни съкровища?“ са представени 6 колективни находки с монети, които се съхраняват в Нумизматичния кабинет на Исторически музей-Харманли, придобити като дарения, откупки или от археологически проучвания.
Ценните експонати са Злато, мед, бронз и сребро и злато произхождат от землищата на селата Хисар (Община Кърджали), Йерусалимово (Община Любимец), Браница, Преславец и Изворово ( Община Харманли). В изложбата са експонирани 238 антични, римски императорски, византийски емисии монети.
Колективна монетна находка с монети на Маронея се състои от дребни бронзови монети, 97 броя Предадени са в музейната сбирка на читалище „Дружба“ в Харманли от Димитър Пенев от Харманли през 1965 г. Произхождат от землището на с. Хисар, Кърджалийско, открити от Хасан Исмаилов при риголване на място за тютюнев разсад.
Колективна монетна находка от Йерусалимово. Самото съкровище е открито през 1928 г. от Павел Генев Димитров и неговият баща Геню Димитров от с. Йерусалимово. По време на оран в м. Юрта те извадили голямо гърне пълно с антични римски монети, които наброявали 6000 и тежали 23 килограма. Ценното съкровище е претопено и преработено в 36 сребърни момински колани, които били разпродадени на невести.
Колективна монетна находка от Преславец. Състои се от 49 сребърни денари и антониани и бронзови монети с най-късни емисии от 244/247. Находката е смесена като преобладават сребърни монети на император Гордиан III.
Колективна монетна находка от Браница. Изработени са от мед и са намерени в землището на село Браница. Те са девет на брой – римски, отсичани за императорите Лициний I (308-325) и Константин I (307-337).
Колективна монетна находка от Йерусалимово. По време на спасителни разкопки през 1993 г. на средновековно селище в м. Орта Бурун е открита малка колективна находка. Тя се състои се от 67 билонови скифата от втората половина на XII и началото на XIII в.
Златно съкровище от крепостта „Кастра Рубра“. По време на археологическото проучване през 2007-2008 г. на вътрешността на входната кула в горял пласт е открита колективна монетна находка. Съкровището съдържа осем златни византийски солида – част от разпиляна колективна находка. Три от тях са на имп. Тиберий Маврикий (582-602), а останалите пет на император Ираклий, от емисия сечена в периода 616-625 г. „Изгубването“ в земята на тези монети може да се свърже с някое от аварските нападения, най-вероятно през 623 и 626 година, когато е опожарена и самата крепост.
Парите като човешко изобретение улесняват търговията и разделението на труда. Изображенията върху монетите не са избирани случайно, а имат своите икономически, политически и култови послания. Но монетите не са били използвани само за покупка и продажба, а и за пропагандни цели. Например, обикновеното население в Римската империя често научава за нов император, когато се появяват монети с лика му.
Често откритите заедно монетни находки могат да бъдат и съкровища. Това са съкровища скрити по необходимост, селективни съкровища или със спестовен характер.