„Изключително съм щастлива, че мога да бъда част от този фестивал“

Александра Сърчаджиева бе член на журито на Международния театрален фестивал „Велко Кънев“ от 18 до 24 септември в Тополовград и това е второто й участие като негов член. Дъщеря е на двама известни български актьори – Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. Професионална актриса, завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г. в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 г. е назначена на щат в театър „Българска армия“. Играе в различни пиеси в театъра, като по-известните от тях са: „Ножица – трепач“, „Процесът срещу Дон Жуан“, „Чайка“ и други. Има участия и в няколко филма, като за филма „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля. От 2014 г. е на щат в Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

Здравейте, Александра, не сте за първи път в Тополовград, била сте преди 4 години пак като член на журито, а и преди това като гост на фестивала. Какви са приликите и разликите между двата периода, тогава и сега?
Аз въобще съм много щастлива, че имам възможност да се докосна до този фестивал и добре си спомням, когато преди години Иван /Иван Ласкин/, Бог да го прости, беше председател на журито и ми се обади. Тогава той ми каза: „Александра, ти трябва да намериш начин да дойдеш до тук и да видиш за какво става въпрос, какви хора има, какви представления се правят. Това място е изумително, този фестивал е невероятен и си спомням още, че тогава „обърнах света“, дойдох и бях толкова впечатлена и развълнувана, че се разплаках. Дадох си сметка, че едни хора, които имат различна от нашата професия, без значение дали си пожарникар, библиотекар, продавач или с каквото и друго да се занимаваш, ти ходиш на работа. След това, отделяш от личното си време, вместо до бъдеш със семейството си, децата си, да вършиш нещо вкъщи, ти идваш да репетираш и да създаваш изкуство. Вчера си мислих, че всъщност това, което се случва на фестивала в Тополовград ни връща надеждата, защото аз напоследък се бях много отчаяла, че културата ще оцелее. Въпреки този умишлен геноцид, който държавата провежда срещу нея, защото театърът възпитава, променя съдби, променя животи. За мен целенасочено тече един геноцид от години насам – да няма култура, да няма образование в тази държава. Точно заради това всичко, което правят тези хора с цялата си любов към театъра и към изкуството, ми върна надеждата, че има смисъл и българският народ ще оцелее.

Цяла седмица наблюдавате изпълненията на любители актьори. Каква е разликата, а може би и приликата, между тяхната игра и таза на колегите им професионалисти, каквато сте и Вие?
Емоцията и любовта към театъра и на любителя, и на професионалиста е може би една и съща. Защото ако това го няма, едва ли любителят и професионалистът биха се занимавали с него. В някои от случаите от това, което гледам при любителите, те са много по-честни от нас и влагат много повече любов в играта си. Наблюдавала съм колеги – професионалисти в Софийски театри, на „Раковски“ и само като чуя колега професионален артист да казва: „оф, хайде да мине това представление, че много ме мързи“, ми става много неприятно. Няма как да мине ей така представлението, защото всичко, което правим, ние го правим за публиката и не можеш да я излъжеш. Така че идвайки тук, много повече се възхищавам на тези хора, отколкото на нас, за цялата любов и енергия, с която творят и правят много стойностни представления. С пиеси от големи автори и имат костюми, имат декори, впечатляващо е. Защото нека бъдем честни, имаме колеги професионални артисти, които обикалят страната с един стол и покривка от читалището, където отиват да играят, защото така е много лесно. А в същото време виждаш любители, които имат декор и костюми, защото те не правят компромис, което за мен е много важно.

Нашата община и самият град стават и все по-малки по отношение на населението. Общината е гранична, отдалечена, бедна, както много други като нея, които са на този хал. Тогава каква е ролята за живота в нея на прояви, като фестивала, а ние имаме и още едно голямо фолклорно събитие край манастира „Света Троица“. Имат ли изобщо бъдеще такива прояви и каква е оценката Ви за организацията?
Щом този фестивал продължава да живее двадесет и шест години, значи има бъдеще. Виждам, че хората тук и от читалището, и от общината правят всички възможно, каквото и да им коства този фестивал да съществува. Знам много добре, че в деня, в който свърши събитието, те започват подготовката за следващото му издание. Според мен, по принцип такива фестивали би трябвало по някакъв начин да бъдат финансирани от държавата, от Министерството на културата. Но шапка свалям на всички за усилията, които полагат, за да го има вече толкова години фестивала. Впечатлена и респектирана съм от работата на организаторите, правят всичко с огромна любов и отдаденост. Тези хора през тези седем дни не знам дали изобщо спят, но всъщност те нямат покой и през цялата година. Те, организаторите от читалището, общината, нейният кмет, влагат душата и сърцето си в този фестивал. Това са невероятни хора. Виждам, че помощта и подкрепата на общината са силни и без тях трудно ще бъде на работещите в читалището да се справят сами. Много по-добре би било обаче, ако има една сериозна ръка от държавата, но пак ще кажа, че тя провежда умишлен и целенасочен геноцид към културата и обра-зованието.

След като поговорихме за нашето голямо събитие – театралния фестивал, да видим как стоят нещата и при професионалната актриса Александра Сърчаджиева. Къде сте сега, какви са ангажиментите, новите роли?
Театралният сезон започва, от октомври месец започваме да играем представления, да правим турнета, да пътуваме и обикаляме по градовете. На 1 октомври в Сатиричния театър ни предстои премиера на политическо сатирично кабаре и смятам, че сатирата ни дава възможност да се погледнем отстрани и да си кажем истините. Може би хората по-лесно ги възприемат нещата, казани по този начин.

След това започваме репетиция на пиесата „Слуга на двама господари“, която е съвременен прочит на пиесата на Голдони, която се играе с огромен успех по света.
Мен ме очаква един силно „мъжки сезон“ в Сатиричния театър, защото съм разпределена в политическото кабаре да играя дядо Сашо, а в „Слуга на двама господари“ – също мъжка роля. Явно режисьорите и директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов виждат мъжа в мен /смее се/.
Продължавам с успех да играя моя моноспектакъл за моя живот, който се казва „На живо“, предстоят ми турнета с него – на 4 октомври в Шумен, на 26-и в Благоевград и на 28-ми в Сатиричния театър, където ще се опитам да вкарам нови текстове и истории. Това е – играя, пътувам.
Участвам в една много хубава пиеса на Яна Борисова, казва се „С гръб към залеза“, играя с Дарин и Деян Ангелови, Стефания Колева, представлението се казва „ От всички страни“. Въобще, машината се завърта, сезонът започва ударно с много работа – репетиции, представления, но какво по-хубаво от това за един актьор.

Накрая, завършвайки този наш разговор, какво ще пожелаете на Тополовград и неговите хора, на фестивала?
Пожелавам на фестивала да съществува още дълги, дълги години, защото той възпитава поколения наред и нека хората да обичат театъра, изкуството. Изключително съм щастлива, че мога да бъда част от него. На хората пожелавам да са живи и здрави, защото това е най-важното, да се вглеждаме повече един в друг, нещо което забравихме и да си казват по-често “обичам те“ и не само да си казват, а и да си го показват. Това не е срамно. Животът е един миг и той минава много бързо, затова е важно да ценим хората, които са до нас, тук и сега. За съжаление няма „вчера“, не знаем дали ще има „утре“, има „сега“ и този момент.