Иваново е селото, дало три аса на България

Село Иваново, Харманлийско, е дало трима първокласни летци на България. Двамата са капитани с еднакво име – Руси, а третият е старши лейтенант жена – Вълка.
Първият е герой, един от легендарните защитници на българското небе от Съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война. Бранил е страната ни, но през 1948 година комунистите го убиват.
Вълка е била 4 години инструктор във Военно въздушно училище „Г. Бенковски“, Долна Митрополия.
Третият ас е герой в мирно време, може би единственият, нечленувал в комунистическата партия, който се е издигнал до най-високия, първи клас летец.
Вълка Георгиева Делчева е родена през 1932 г. След учение в харманлийската гимназия през 1950 г. отива във военното училище в Долна митрополия. Завършва през 1953-та и 4 години работи като инструктор, след което е съкратена, заради Женевска конференция.
Летяла е на самолети ЛАЗ, на които им викат врабчета.

Старши лейтенант Делчева след пилотирането продължава да работи, само че на земята във Слаботоковия завод „Ворошилов“, защото съпругът ѝ не и разрешил да отиде в селскостопанската авиация.
Починала е на 16май 2010 година в София.
Тази жена – пилот предначертава пътя на своя племенник Руси Маринов Русев към висините.
Той е роден на 7 октомври 1946 г. в с. Иваново. Бил е на пет, когато тя се прибрала на село по Великден. Той я вижда, облечена във военна униформа и се прехласва пред това.
Желанието му към авиацията се засилва допълнително и от други случаи. Като дете дядо му го е водил до бившото запасно летище до Иваново, които германците са използвали през Втората световна война. Показвал му откъде излитали и кацали самолетите по посока на Черна могила.
Тази неща подсилили желанието на Руси да обърне поглед към небето.

Пътят към висините

Руси завършва гимназията в Харманли през 1964 година и кандидатства за летец във Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия, без да казва на леля си Вълка. Завършва на 6 ноември 1968 година, 6 месеца по-рано от редовния срок. Това е трябвало да стане през април 1969-та за Празника на авиацията, но заради събитията в Чехословакия курсантите ги произвеждат по-рано шест месеца в чин старши лейтенант.
По време на обучението е летял с L 29 с №36.
На летището в Узунджово започва като изтребител авиационен полк, младши пилот.
През 1970 г. вече е старши пилот, последва издигане до зам.-командир на звено, след това става командир. Четири години е щурман на Втора ескадрила до 1976-та.
След това служи във (ВСП) въздушно стрел кова подготовка на полк. 21
Има нальот 1400 часа с L-29, МиГ-15бис, тези, които са летели в корейската война. Обучавал се е на УМиГ-15, МиГ-17, МиГ-19С.
Пенсионира се като капитан през 1980 година като военен пилот първи клас, който е най-високият. Искали са да го повишат в чин майор, но той твърдо отказал.

От Узунджово и Безмер на обучение

След завършване на обучение от военното училище 13 пилоти отиват на летище Узунджово. Там по това време започва ремонт на пистата и се налага да ги преместят.
На 15 юни 1969-та младите пилоти излитат с МИГ 17 и кацат в Безмер. Всички карат 40 дни курс за обучение на пилотиране на МИГ -19. Това е специална програма, защото при нея не се използва спарка (спарка – от руски “спаренный” – сдвоен, самолет за обучение). Курсът се води на У МИГ 15 при условия близки до по-новия самолет.
В Безмер Русев прекарва 2,5 месеца и през есента на 1969 година се връща в Узунджово и още две години лети на МиГ-19С.

След първия полет – приятелски ритници

За да направят първия си самостоятелен полет на МИГ -19 летците преминават дълга теоретична подготовка. След нея се започва със запознаване със самолета, на който ще летят. Тренажът на мъшината започва със запуск, прави се пробно засилване, развива се 240 км, вдига се носовото колело, а след това носът се пуска и спира, с помощта на парашута, ако се наложи.
Истинският първи самостоятелен у полет на Руси е на 3 юли 1969 година на МиГ-19С с бордови номер 27 и с техник лейтенант Милчо Петров.
Руси сяда в кабината, изпълнява запуск, проверява хидравлици, въздушни системи, затваря фанара, херметизира кабината и иска разрешение за рулиране.
Застава в началото на полосата, прави последна проверка на прибори и иска разрешение за излитане. Чува позивната Индекс 507: “Имате разрешение на излитане“, и полита в небесата на новия си самолет.
Наслаждава се на новия самолет, каца благополучно, а на пистата го посреща техник с цветя. Слизайки от самолета колегите му го ритат по задника, какъвто ритуал са приели.
При комуникацията с центъра за управление на полетите след всяка команда пилотъте длъжен да отговоря с „разбрано“. Така се потвърждава, че е разбрал заповедта, а на техен език това се казва квитанция.

В училището на два пъти му отказва хидравликата

В Долна митрополия Русев за пръв път лети на самолет L29 с № 36 на 13 юли 1965 г. Този полет е в училището и е по опознавателен маршрут по границите на летището. Инструкторът прави излитане и кацане, а курсантът само прибира и пуска колесника.
По време на полета водачът му обяснява обектите, които дотогава той ги е гледал само на карта. Това са заводът „Телиш“, град Луковит, местности северно от Троян, южно от Плевен, рафинерията, река Вит и т. н.
Идва ред за кацане и курсант Русев само трябва да натисне едно копче с три точки, колкото са колесниците. Той натиска, но колесниците не се спускат. Инструкторът му казва „айде натискай“, а той отговаря „натиснал съм.“ Тогава видял, че само под дясното крило и носа колелата са се показали, под лявото нищо не се виждало.
„Няма хидравлика“, отбелязал инструкторът и поискал втори кръг. Издигнали самолета на 1200 метра и го спуснали надолу. Така се развива скорост, има претоварване, което освободило и третия колесник.
Техниците после установили, че самолетът е нов и явно още в него не е било регулирано.
На 12 септември 1968 г. е държавният му изпит по летене. С МИГ 17 №140, той извършва стрелба по земна цел. Стрелял със снаряди по силует на B29, нарисуван на земята с бели камъчета.
Преди кацане Руси отново установява отказ на хидравликата, но пуска аварийно колесника и каца благополучно.

1971 година – три инцидента за три месеца

През 1971 година, на 30 юни, когато загинаха Гунди и Котков, към 21:30 часа., при нощен полет близо до с. Брод, на 300 метра ниска височина в машината се блъска корморан и пробива дупка. Тя е на една педя под бронята на стъклото. Русев е летял на спарка УМИГ- 15 N* 60, а самолетът се движил със 600 километра в час.
След като чул удара набрал на 1800 метра, докладвали: „Герой старт“ почувствахме удар отпред“ и кацнали.
На пистата ги чака аварийна група. Те чули по радиостанцията за инцидента и ги чакали. След като спрели, отворил фанара, стъпил на крилото и видял, че горната част на нулата от цифрата 60 я нямало, дупката била толкова широка, че побирала крака му.
На 5 юли 1971 г. У МИГ 15, Борд 96 над с. Малево на 100 м височина светва лампа пожар. Първи я видял инструкторът и веднага набрали 1000 м височина. Поискали разрешение за кацане по инерция. Слад приземяването лампичката угаснала, но се наложило да се повери целият самолет.
Третият случай е на 21 май 1971 година, когато изпълнявал задача пилотаж на малка височина, зона Втора.
Летял на метри над населени места от нашия край, направил е над 13 тона (тоно – акробатична маневра, при която самолетът се завърта на 360 градуса около надлъжната си ос. На английски език маневрата е по-известна като barrel roll или aileron roll. )
При тези скорости и натоварване е възможно да избие някоя тръба или маркуч, което е станало. Първо в кабината усетил мирис, а после разбрал, че има отказ на хидравлика от бустер системата и с 400 км в час се прибрал благополучно в авиобазата.

Гордост
Едно от нещата, с които капитан Русев се гордее, е прихващането на турски самолет, който няколко пъти е нарушавал въздушното пространство на България. Това била малкоскорстна турска разузнавателна цел Н=5000 м.
След този случай в авиобазата в Узунджово получили благодарствени писма от няколко гранични състави, където са ги тормозили и летците са вдигнали бойния дух на граничарите.

В следващи броеве ще продължим да ви запознаваме с други личности от нашия регион, служили в авиацията.