Злато от Сакар озари Националния археологически музей

Блясъкът на елинистическото злато от Сакар вече озарява Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Експозицията бе открита във вторник, 12 август, вечерта и предизвика голям интерес, заради уникалните си експонати. Тя бе открита от председателя на БАН чл. кор. Евелина Славчева.
„Тази изложба е посветена на един от най-динамичните и вдъхновяващи периоди в историята на античността“, каза в словото си чл. кор. Славчева и допълни, че българските земи са били важна част от този свят. Признателни сме на българските археолози за тяхната страст, научна прецизност и стремеж към опазване на културното наследство, за това, че превръщат откритията от миналото в достъпно знание и вдъхновение за нас днес“.

Пред събралите се официални лица и гости кметът на Тополовград Божин Божинов заяви: „С огромна чест и удоволствие ще ви предоставим още по-интересни неща, които не са откривани по нашите земи“.

Изложбата е озаглавена „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар“ и включва находки от тракийско погребение, разкрито в землището на с. Капитан Петко войвода, край Тополовград. Тя е посветена на едно от впечатляващите археологически открития в България през последните години.
Сред експонатите, които публиката видя, са железен нож със златни апликации и полускъпоценни камъни, златна гривна с отлети малки фигурки с полускъпоценни камъни, златна огърлица, златен пръстен с желязна плочка, златен венец, златни апликации от ризница, златни мъниста от конска амуниция.
Акцент в изложбата е и масивният златен начелник от конска сбруя с изображение на змия, който беше показан за първи път по-рано през годината като част от изложбата „Българска археология“.
Откритията са резултат от спасителни археологически разкопки на Могила 1 – част от некропол с общо седем могили в местността Тумбата, извършени през 2024 г. под ръководството на Даниела Агре и д-р Деян Дичев с участието на още специалисти археолози.
В центъра на могилата археолозите са се натъкнали на гроб на виден тракийски воин – аристократ, погребан в разкош и с воински почести. Ритуалът е включвал кремация на клада, върху която са били положени неговото въоръжение, златни дарове и лични вещи. До него е кремиран и конят му, върху който са поставени три железни юзди и украси към три сбруи. Погребението датира от късноелинистическата епоха (220 – 30 г. пр. н. е.), посочват специалистите.

Разкритите богати материали имаха нужда от изключителна грижа по консервация и реставрация, за да станат достояние на широката публика. Процесът по реставрация допълнително бе утежнен от обстоятелството, че заради кремирането на тялото много от предметите са били тежко засегнати от високата температура, за съжаление – някои от тях невъзвратимо.
Находките, които се представиха на изложбата, са реставрирани от специалисти реставратори от лабораториите на НАИМ-БАН (д-р Петя Пенкова) и Регионалния исторически музей – Ямбол (Георги Илиев).
Процесът на консервация и реставрация продължава. След неговото приключване находките от най-новото тракийско съкровище, открито на територията на България, ще бъдат върнати в Общинския историческия музей в Тополовград. Средствата за реставрацията са осигурени от Министерството на културата, националната програма за научна инфраструктура ИНФРАМАТ и НАИМ-БАН.
Изложбата ще остане в Националния археологически музей в рамките на два месеца, след което находките ще бъдат върнати в Общинския музей в Тополовград, за да бъдат достъпни за местната общност и туристите, които проявяват интерес към древната история на Сакар.