За 10 години в областта са изчезнали 6 села

Лоши пътища, занемарена инфраструктура, неправилна социална политика, лишаване от добра медицинска помощ. Това са основните причини за непрекъснатото намаляване на населението в нашия регион.

Какво бе населението преди 10 години

То се усеща най-много в пограничните райони, където държавните политици продължават да неглижират проблемите на местните хора. Тъй като живеещите там са малко на брой, парите, които се отделят за тях, също на незначителни. Те даже не стигат за ремонт на най-важната част от инфраструктура – пътищата, макар че нужната от рехабилитация е сериозна.
Усещайки на гърба си всичките горни проблеми, хората напускат родните си места и отиват в големите градове.
Само през последните десетина години в Хасково и Стара Загора някои улици се ремонтираха по два и три пъти, докато в Тополовградско и Ивайловградско не дойде нито един камион с асфалт.
Тук трябва да се отбележи, че през този период в общините с преобладаващо население от турския етнос демографската криза не е така остра.
Ефектът от подобна диференцирана политика се вижда от данните от преброяването, което направи Националният статистически институт от 7 септември до 10 октомври 2021 г.
Тогава се проведе 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България.
Най-стряскащи са данните за община Тополовград. За 10 години тя се е „стопила“ с 2740 човека. През 2011-а е била с 11 681 души, а сега с 8941, което е 23,5% намаление.
В Ивайловград намалението е малко над 19%, били са 6426, сега 5161.
Най-малко е движението в община Минерални бани. От 5899 души са станали 5520, което е 6% намаление.
Ако сравним финансовите потоци, които са се излели през този период в тази община, става ясно, че те са в пъти повече от тези на Ивайловград и Тополовград взети заедно.
Община Свиленград от 23 004 вече е с 20 764 души население, като 16 797 са живеещите в града.
Подобната на нея Харманли, от 24 947 през 2011 г., сега е с 21 623 жители, което е 13% намаление. В града в момента има 16 000 човека.
Интересно е сравнението на относителен дял на населението под, във и над трудоспособна възраст.

Най-много работещи спрямо живеещите има в Свиленград – 59%, а най-малко в Маджарово – 49,9%. В Тополовград има най-много хора над трудоспособна възраст /пенсионери/ – 37%.
В Тополовград и Ивайловград има най-малко деца, те са 11,9% от всички.
Най-малко хора в надтрудоспособна възраст има в Симеоновград – 23,5%. В този град има обаче най-много деца пропорционално на живеещите там – 22,6%.

Населението в страната и областта

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789.
Населението на област Хасково е 211 565 или 3.2% от населението на страната. Жените са 109 400 (51.7%), а мъжете 102 165 (48.3%), или на 1000 жени се падат 934 мъже.
Към 7 септември 2021 г. населените места в област Хасково са 261, от които 10 градове и 251 села. В градовете живеят 152 961 души или 72.3%, а в селата – 58 604 души или 27.7% от населението в областта.
Най-малкият град в областта е Маджарово с население 482 лица, а най-голямото село е Узунджово – с население 1699 души.
Населените места без население в областта са 6. Най-голям е техният брой в община Ивайловград – това са селата Ветрушка, Гнездаре, Горско, Карловско и Сборино и едно населено място в община Маджарово – с. Брусевци.

Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.