„За да може едно дете да танцува, духът му трябва да е спокоен“

Елия Лилянова

Румяна Цветанова чрез проекта „Занимания по интереси“ обучава на танци децата, като влага много любов и емоция. Към всяко дете подхожда индивидуално, а резултатите са впечатляващи.
Тя е ст. учител с 20-годишен педагогически опит. Има висше образование – магистърска степен и IV ПКС. Работи в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ село Иваново.

Госпожо Цветанова, откъде тази голяма любов към танците?
Здравейте. Това е една моя нереализирана мечта. Когато бях ученичка, имах голямо желание да танцувам, но живеех и учех на село. Нямах възможност да пътувам до близкия град, за да ходя на уроци по танци, а и там нямаше такава школа. Радвам се, че сега имам възможност да работя с децата в тази насока и чрез тях да сбъдна мечтата си.

Как минават заниманията по интереси и имат ли желание децата да ги посещават?
Всеки път е различно. За да може едно дете да танцува, духът му трябва да е спокоен, да е мирна душата му, да е освободена от стрес и отрицателни емоции. Идвайки в часовете по занимания, аз наблюдавам изражението на лицата им, очите, стойката. Ако забележа и най-малко притеснение, се опитвам да открия причината за него, да помогна. Понякога децата се затрудняват и разстройват, когато изпълняват движенията и много от тях дори са на път да се откажат. Тогава ги мотивирам, старая се да ги накарам да повярват в собствените си сили. В други случаи още с идването си сутрин тичат към мен, прегръщат ме с въпросите: „Ще танцуваме ли днес?“, „Какво ще танцуваме?“.
Може би, когато нещо ги притеснява и са тревожни, танцът ги освобождава от него и така го преодоляват.
Не винаги. Някои от тях, по-силните духом го преодоляват, но други имат нужда от уроците по човечност, съпричастност, уважение и самоуважение.

Искате да кажете, че часовете по танци, не започват по стандартния начин – всеки да заеме мястото си и да започне да танцува. Така както е и в учебните часове с обичайните фрази: „Здравейте, ученици!“, „Има ли отсъстващи?, „Днес ще се запознаем с…“.
Часовете по занимания по интереси при нас не са режисирани, а провокирани. Няма как да накарам децата насила да танцуват. Трябва да се съобразя с техните чувства и емоции. Знаете ли, този период на развитие е много важен за децата. Каква по-голяма възможност от тази чрез танца, творейки комбинации от движения, децата да тренират духа, ума и тялото си и по този начин да им помагам да оформят характера си, да израстват интелектуално. Училището не само обучава, но и възпитава. Каква по-голяма награда за един учител, който вижда как проблемно дете, което идва от друго училище, проявило агресия срещу свой съученик се превръща в най-дисциплинирана и уважавана от своите съученици ученичка. Танцът е и социален, той гради увереност, помага да общуваме с другите хора. Танцът е тренировка на емоцията и характера.

Така ли печелите доверието и приятелството на своите ученици?
Да. Мисля, че това е разковничето, колкото и банално да звучи.
Когато обичаш децата и си искрен с тях, когато те го почувстват и усетят, когато работиш с интуицията и сърцето си, няма как те да не ти се отплатят. Това е нещото, което аз върша с огромна любов и не пестя сили и време.

И един последен въпрос. Мислите ли, че днес образованието, както твърдят медиите, започна да става твърде забавно за учениците. Дали няма вероятност да изпаднем в другата крайност – учениците само да се забавляват в училище вместо да учат?
И така е, и не е така. За да е успешно едно образование, то трябва да е привлекателно, да има стимули, които да привличат вниманието на децата. Административно натовареният, стресиран и апатичен учител, не разполага с инструменти, с които да се справи с непрекъснато променящите се познавателни потребности на учениците.

Благодаря ви, госпожо Цветанова, за интервюто! Пожелавам на Вас и Вашите ученици от Клуб „Веселите момичета“ още много, много успехи!