Завистта и злобата – невидимата ръжда на човешката душа

Фани Кез

Едно от най-тежките бремена, които срещам у хората в своята практика, са именно завистта и злобата. Те са сред най-деструктивните състояния на човешката душа. Не се появяват случайно, а са резултат от вътрешни дефицити, като чувство за несигурност, ниска самооценка и неизлекувани рани от миналото. Човекът, който не е намерил стабилност в себе си, не успява да приеме чуждите постижения като вдъхновение. Той ги възприема като заплаха, като доказателство за собствената си недостатъчност.

Как завистта и злобата владеят човека?
Завистта е сложна емоция, която възниква при възприятието, че друг човек притежава нещо желано – качества, успехи, признание или материални придобивки – които самия индивид смята за недостижимо за себе си. Тя е съпроводена с чувство на недоволство, вътрешна болка и желание, чуждото предимство да бъде намалено или премахнато. Най-кратко: Завистта е болезнено сравнение със света, при което чуждият успех се възприема като лична загуба. От психологическа гледна точка тя е признак за ниска самооценка и несигурна идентичност. Неговата външна маска е злобата – агресивност, нападателност, стремеж да бъдат унижени другите, за да се почувства самият човек по-щастлив. Но зад тази маска стои една проста истина: липсата на вътрешна зрялост и на изградена идентичност.
Когато човек не е преминал през необходимите етапи на развитие – не е изградил доверие в себе си, не е постигнал автономия и стабилна идентичност, тогава животът му остава подчинен на дребнавото сравнение. Във всеки чужд успех той вижда собствен провал, а във всяка чужда радост – повод за омраза.
Фройд посочва, че непреработените емоции от детството неизбежно намират израз в зряла възраст. Именно те често пораждат усещане за вътрешна недостатъчност.
Друг мой любим психоаналитик от немски произход – Ерик Ериксон, подчертава, че ако ключовите житейски кризи не бъдат успешно преодолени, човек остава заклещен в незавършеност и несигурност. Там, където липсват емпатия, деликатност, благородство и вътрешна увереност, се появяват дребнавост и склонност към злорадство. Този модел на поведение отклонява вниманието от личния път и постижения. Такъв човек не живее собствения си живот – той живее живота на другите, постоянно мери, сравнява, злослови, провокира разделения и съмнения. Усещането, че е безгласна буква, постепенно го разяжда отвътре и с времето той губи способността си да проявява емоционална интелигентност.
Даниел Голдман казва: „Ако емоционалните ти способности не са овладени – ако нямаш самосъзнание, ако не умееш да управляваш разрушителните си емоции, ако не проявяваш емпатия и не можеш да изградиш ефективни взаимоотношения – тогава, независимо, колко си умен, няма да стигнеш далеч“.
Последиците от деструктивното поведение…
Завистта и злобата никога не разрушават онзи, към когото са насочени. Те разрушават единствено своя носител. Постепенно водят до социална изолация – защото хората се отдръпват от отровата. Водят до елементарност – защото хоризонтът на живота се свива до дребни битки и примитивни емоции. Водят и до психични проблеми – постоянният негативизъм изтощава психиката и често се превръща в тревожност, депресия или психосоматични заболявания.

Каква е истинската стойност?
Завистта и злобата обикновено се хранят от повърхностното – от визията, от външния образ, който изглежда като символ на успеха. Но зад тази фасада няма трайност. Истинската стойност е другаде – в знанието, уменията и силата на характера. Много хора се вкопчили във външното – в образа, който показват пред света, в привидната визия за успех. Но истината е, че визията е само демонстрация. Тя може да впечатли за миг, но не може да задържи уважение или да изгради доверие. Трайният успех идва от друго: от знанията, които човек придобива; от уменията, които развива; от личностната сила, която изгражда в себе си през период на самоусъвършенстване. Знанието не е просто информация – то е способността да мислиш, да разбираш и да създаваш. Човек, който развива ума и характера си, няма нужда да унижава другите, за да докаже своята стойност. Той знае, че стойността му е вътрешна и независима от сравнения. Истинската сила на личността се измерва в устойчивостта пред трудностите и способността да извлича поука от тях. Човек, който разчита само на външната визия, е като къща без основи – може да изглежда внушително, но при първи удар се разпада. Зрелият човек, гради върху стабилен фундамент – знания, умения и морални ценности. Именно и това е границата между това да си елементарен и зрял: едните живеят в свят на продукт от тяхната фантазия, а другите – в свят на развитие без комплекси.

Изборът
Завистта и злобата са като ръжда – невидими в началото, но неумолимо разяждащи отвътре. Те не рушат внезапно, а бавно, стъпка по стъпка, докато човекът, който ги носи, не се превърне в куха обвивка на самия себе си.
Завистливият човек живее в постоянна борба със света. В чуждите постижения той вижда личен провал, в чуждото щастие – подигравка, в чуждата обич – заплаха. Така постепенно губи способността да изпитва радост от собствения си живот. Дори най-малките поводи за щастие се превръщат за него в източник на раздразнение и болка, защото мярката му винаги е „другият“.
Но завистта не намалява чуждия успех – тя само изостря празнотата на този, който я изпитва. Злобата не разрушава обекта към когото е насочена – тя руши единствено своя носител. Всеки опит да принизи другия е всъщност признание за собствената слабост.

Колкото повече човек се храни с тези чувства, толкова повече се отдалечава от истинската стойност – знание, морал, доброта, достойнство. Завистта го превръща в пленник на собствените му комплекси, а злобата – в роб на вътрешната му нищета. И така той губи най-важното: себе си.
А онзи, който е избрал различен път – пътя на знанието и вътрешната сила – няма нужда да се съревновава. Той не гледа в чуждата чиния, защото знае, че собствената му е пълна със смисъл. Той не завижда на чуждите усмивки, защото сам умее да създава свои. Той не руши, защото гради.
И в това е голямата разлика: завистливият и злобният човек винаги губи – губи уважение, губи доверие, губи радост. Човекът с морал и зрялост винаги печели – не чрез показност и шум, а чрез светлината, която оставя след себе си.