ЕК с план за действие за по-ефективно функциониране на електроенергийните мрежи в ЕС
3 минутиЕвропейската комисия оповести план за действие за по-ефективно функциониране и развитие на електроенергийните мрежи в ЕС. Предложеният план цели да стимулира изпълнението на Европейския зелен пакт на базата на вече въведената благоприятна правна рамка.
Наред с това ЕК прие първия списък на Съюза с проекти от общ и взаимен интерес в съответствие с Европейския зелен пакт. Това са 166 трансгранични инфраструктурни проекти, които ще се ползват от ускорени процедури за издаване на разрешения и регулаторни процедури и ще бъдат допустими за финансова подкрепа от ЕС по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Сред проектите е и този за междусистемна връзка за водород между Гърция и България. Този списък е приет съгласно преразгледания Регламент за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E), с който се прекратява подкрепата за инфраструктурата за изкопаеми горива и се поставя акцент върху трансграничната енергийна инфраструктура на бъдещето.
Планът за действие съдържа мерки за решаване на проблема с липсващите връзки за прехода към чиста енергия:
- Ускоряване на изпълнението на съществуващи и нови проекти;
- Електроенерийните мрежи да поемат повече електроенергия от възобновяеми източници в енергийната система чрез управление на работата на системните оператори и националните регулатори;
- въвеждане на регулаторни стимули;
- Повишена прозрачности подобрени мрежови тарифи;
- Достъп до финансиране за проекти за интелигентни мрежи и модернизиране на разпределителни мрежи;
- По-бързо издаване на разрешения;
- Подобряване и гарантиране на веригата на доставки.
Очаква се потреблението на електроенергия в ЕС да нарасне с около 60% до 2030 г. Мрежите трябва да бъдат приспособени към по-цифровизирана, децентрализирана и гъвкава система с милиони покривни слънчеви панели, термопомпи и местни енергийни общности, които споделят своите ресурси, повече енергия, произвеждана от възобновяеми източници в морето, повече електрически превозни средства за зареждане и нарастващи потребности от производство на водород. Необходими са инвестиции в размер на 584 милиарда евро, като се има предвид, че 40% от разпределителните мрежи са на повече от 40 години, а се очаква трансграничната преносна способност да се удвои до 2030 г.