„Един грам живот“ – филм с мисия, но без покана в Харманли

Писмо от читател:

Уважаема редакция,
Пиша ви като загрижен жител на Харманли и като човек, който вярва, че когато става дума за децата ни и за тяхното бъдеще, не трябва да има колебание, безразличие или административни извинения.
Става дума за филма „Един грам живот“, който напоследък изключително бързо нашумя в цялата страна и предизвика огромен интерес както сред млади хора, така и сред техните родители. Всички, които вече са го гледали, споделят, че това е не просто филм, а такъв с важна мисия, който трябва да бъде видян – поучителен, истински, силен и особено важен в контекста на борбата с наркотиците.
В много общини в страната, включително и в малки села, продукцията е била поканена и посрещната с отворени обятия, защото темата за наркотичната зависимост е болезнено актуална, а посланието на филма – повече от навременно.
За съжаление, в нашия град ситуацията е различна. Аз лично се заинтересовах и се свързах с Кино академия за таланти, за да питам все пак имат ли покана за нашия град. Оказва се, че от Община Харманли не проявява желание да поканят филма /поне до момента/. Изглежда, че бъдещето на децата не им е приоритет…
От продукцията обясниха, че единственото, от което имат нужда, е предоставяне на зала, както и предварително заплащане на местата – по 10 лева на място, като прожекцията за хората ще бъде безплатна. Никакви допълнителни претенции.
Тъжно е да виждаме, че докато съседни общини правят всичко възможно да покажат филма и да дадат шанс на родителите и децата да се докоснат до това силно послание, в Харманли цари мълчание и апатия.
Това поставя логичния въпрос: Защо навсякъде другаде може, а тук – не?
Нима жителите на Харманли не заслужаваме достъп до културни и образователни инициативи? Нима децата на този град не са изложени на същите опасности, както навсякъде другаде? Нима е толкова трудно да се осигури зала за събитие, което може да отвори очите на стотици млади хора и да спаси бъдещето поне на един от тях?
Знам, че много хора – и деца, и родители ходят да го гледат по кината в съседните градове, но защо трябва да е така, при положение, че това не е обикновен филм за развлечение?
Доколкото разбрах, новооткриващото се кино в Харманли ще излъчва „Един грам живот“ в програмата си, но пък там неудобството е часът, който са избрали – време, в което родителите са на работа, а по-големите деца тогава свършват училище…
И накрая искам да завърша, че е важно местната власт да помни, че културата и образованието не са разход – те са инвестиция. А когато става дума за борба с наркотиците, бездействието може да струва много повече от една зала и няколко часа организация.

Катя Стефанова