Д-р Румен Манов представи Рибния буквар непознати факти от историята на България

„Много се радвам на любопитните очи на младите мой приятели от Тополовград, каза д-р Румен Манов, който в Тополовград представи оригинал на първото издание на Рибния буквар. Реликвата бе изложена в Малкия салон на читалището, а в препълнената зала присъстваха ученици, жители на Тополовград, културни дейци и много гости. Тази година се навършват два столетия от нейното отпечатване

„Това е една 200-годишна книга която ако можеше да говори сигурно би ни разказала доста интересни истории това е една връзка с паметта с корените на нашата памет и това е едно стъбло което ние съхранило като народ нация етнос, допълни госта.

Какво още научиха присъстващите за историята на Българя от господин Манов.

„Той е отпечатан в Брашов защото там е български център. Чух, че там живели румънци ама Румъния не е съществувала тогава, имало е власи.
Тулча, Добруджа също е български център. Генерал Иван Колев през Първата световна война пише „ Тулча е чист български център. На Караджата, които е живеел там му казват тулченица.

В Брашов още през 1545 година се печати една от първите старопечатни книги на български език.

Защо на земите отвън Дунава пишат на кирилица? Защото северната граница на България никога не е очертана с абсолютна сигурност, никога. Винаги е имало невидими връзки между старата Велика България, Дунавската България, Куберова България, която е сегашна Северна и Егейска Македония и Алцековата България която е северна Италия.

Това е старата българска земя съвсем близо е Онгъла (Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта б.р.) Там живеели румънци… да ама не. Както първата книга „Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)“ не е първата старопечатна книга на кирилица.

През 1796 година Марко Теодорович „родом от из Разлога“ печати във Виена първия буквар за деца и юноши, но това не обезценява Рибния буквар.

За Петър Берон освен деветте езика, който е владеел знаем за една негова тиха революционна дейност заедно със Стефан Богориди, човека, който по-късно дава парче земя за построяването на българската църква в Цариград, един от основоположниците на българския Великден.

Тя е разкрита от турците, нещата се разпадат и той отива в Германия. Там пише една Славянска философия в седем тома. Не са е преведени всичките му научни трудове, а той той е енциклопедист не не знам и какво е тоя е написал. Едните му трудове са на немски и другите на френски.

Гостът бе награден от кмета Божин Божинов, който му врачи Почетен знак – монета в знак на „уважение и признателност за съхраняването на националната памет и българщината това което трябва да прави всеки един от нас.“

Събитието бе част от празничната програма на община Тополовград и НЧ “Св. Св. Кирил и Методий 1894”, гр. Тополовград.