Доцент Спиридонов: “Наука може да се прави успешно и в малкия град”

Тошо Спиридонов има дълга  професионална биография. Той  е български траколог, старши научен сътрудник II степен (1991 г.), доктор по история (1978 г.), специалист по историческа география и картография и историческа етнография и етнология. Работи в Института по тракология и в  Института за фолклор при БАН. Експерт е по опазване на недвижимите археологически паметници на културата в Министерство на културата, доцент по етнология, ръководител на Катедра „Етнология” и заместник-декан на Факултета за Средиземноморски и източни култури и цивилизации във Варненския свободен университет.

Автор е на пет монографии и на а Информационната система за наука и туризъм DAGIS 2.0, достъпна на адрес www.dagis-bg.com. (справка Укипедия).

От края на миналата година е директор на харманлийския Исторически музей.

Господин Спиридонов виждам, че в музея нещо ремонтирате. Какво точно?

Разделяме целият горен етаж на три части – археология, история и етнография. На първия етаж дясното крило ще бъде изграден още един работен кабинет и заседателна зала. През февруари следващата година съм поканил всички археолози в Харманли, това е 30-та регионална среща, преди отчетите. В бюджета е залегнало изграждането на отопление, така че нещата вървят.

Да разбирам ли, че подготвяте музея за научна дейност.

Така пише в закона – “музея е научна и културна институция”. Аз се съобразявам с него.

Да разбирам ли че искате за да доразвиете тези дейност.

Аз мисля, че досега не е имало. Или ако е имало, значи не съм я забелязал. Ако не сложим някакво начало, няма как то да се превърне в добра традиция. Ако не създадем макар и елементарни условия ще бъдем далеч от такива условия, в която ще се развива една научна работа. Със силите на общината, на музея, с каквото можем мисля, че е напълно възможно и реално да се развива една пълноценна научна работа.

В каква насока смятате да развивате дейността – античност, средновековие …

Няма акцент, защото в еднаква степен ще се развива и археологията и етнографията.и историята, и античността и праисторията и средновековието. Всичко зависи от това – първо с какви хора разполагаме, тоест какви хора може да намерим,  които да бъдат натоварени с определени функции. Защото досега например в археологията няма кой да работи, няма местен човек.

Слава богу че има човек от Харманли. Кремена е завършила археология и започнала тук. В това време аз идвам на работа и първият ми въпрос към нея бе: “Какво правиш в Харманли”.

Вие подканяте ли я?

Не, аз просто и задавам въпроса, защото знам желанието на такива хора. Веднъж вкусили сладкото на големия град, те остават там, защото възможностите им са много по-големи. Тя каза, че иска да си работи тук. За мен това е най-добрия вариант, защото няма от къде да намерим подходящия човек. Освен това таблото съм сложил покани от Пловдив, от Стара Загора и от други градове за конференции, еминари – който иска да отива, нямам нищо против.

Тоест искате хората около Вас да се развиват.

Иначе какъв е смисълът да седи в музея? Ако той е само да получава заплата, то той не е за там! Защото музея е може би единствената ясно изявена научна институция. Няма друга, в която да се прави наука. И се радвам, че в общината има разбиране по въпроса и помагат с всичко, с което могат.

Каква е първата идея, която смятате да реализирате?

Тя е да представим богатството на общината и района. Малко по-трудно ще бъде да представим само 500-годишнината на града. Той е възникнал на основата на едно тракийско или римско селище. Има минерален извор, могили в Градската градина, в дворовете има намирани неща от късната античност.  Има средновековие, след което се появява през 1510 година Харманли. Това е един прекрасен повод да обновим града, да честваме, да се вдигне „шум” и да се направят полезни неща за хората.

Смятате ли да привлечете артефакти, които са намирани в тези регион?

Поискали ли сме златната огърлица и двата златни прешлена и други неща, които са намирани в региона. За тях се трябва обаче да се плаща застраховка. Те не са наша собственост. Това всичко са преговори Поискали сме от Националния археологическия музей, с радост се озоваха, от Хасковския музей…. Колко от тях ще дойдат е въпрос на разговори, ще видим.

Коя епоха е по-силно изразена тук?

Трудно е да се отговори еднозначно. Всяка епоха си има собствена физиономия и не ми се иска да обиждам никого, но според мен поне досега римската епоха е по добре видима. Има много тракийски светилища Целия Сакар е осеят с тях особено до село Доситеево. Тракийския и римския период се гонят по важност. Района е бил винаги много важен защото е точно на най-тясното място между Сакар и Родопите. Няма как да го заобиколиш, просто трябва да минеш от тук. Всеки който мине е оставял нещо и живота е бил много богат. Като сложиш и тези минерални извори, до които просто римляните няма как да не построят минерални бани, за мен това е категорично. Може би никой не е обръщал внимание, особено в центъра като са копали, няма как да не са открили … защото изворите са тука. В самия град вероятно е имало селище от римската епоха. Дали е било селище от градски тип, Господ го знае.

Според мен вила от този период е имало при язовир “Малкоча”. На много малко пространство са натрупани много артефакти, което подсказва друг начин на живот.

Добре е да се развива наука в нашия град, но ще има ли възможност за това, имам предвид финансова? Или имате предвид, че тук има добра почва да развитие на история

И в двете посоки. Трябва да работим постепенно да превърнем Кастра Рубра в археологически резерват. Там са много обекти, които са на много малко разстояние един от друг. Има тракийско селище, което Борислав Бориславов разкопа, имаме тракийско светилище, римска пътна станция, некропол, имаме византийска крепост, имаме базилика и едно праисторическо селище. Което според мен е много добра основа за научна работа. Кастра Рубра влезе много сериозно в научни публикации. За светилището в с. Доситеево Б. Бориславов е писал много важни нещо. Изобщо след 2005-6 година името на Харманли започва да се чува все по-сериозно с добри неща. Когато имаш такъв, макар и скрит потенциал като обекти за научна изява е малко по-лесно да търсиш пари. Трудно е са се привличат хора, но в края на краищата нали за това са ме назначили.

След като Кастра Рубра я разкопаха, след първата зима изпада мазилката и надписите по стените и. Не се ли похабяват така археологични обекти? Ето и Кервансарая. По царските проекти решиха да похарчат едни пари, направиха уж консервация, а сега тя се руши.

Кой е разрешил това? Има ли проект?. За Гърбавия мост викнахме проектанти, казаха колко ще струва идеен проект. Там трябва да се махне паважа, да се направи хидроизолация и след това да се нареди отново. През зимата отдолу вися сталактити. Това съсипва моста. Добре, че е здраво правено.

За Кастра Рубра трябват милион, милион и половина само за обекта. Отделно трябва да се прекара вода, ток. Няма как да привлечеш туристи, ако ги няма тези неща.

Какво бихте посъветвали Ваши приятели, който искат да видят нещо интересно тук?

Като има обект, до който има път, мога да му го предложа. А като няма? В това отношение общината е много богата, но не е разработвана. Просто никой не си поставял тази цел сериозно.

В с. Коларово има една голяма изба, която се казва Кастра Рубра, отгоре е Теке баир, където има имаш едно латинско селище и средновековна крепост. Имаш менхир, който засега се води като единствения официален менхир в Югоизточна Европа. Имаш един долмен в Остър камък. Има много обекти и туристическото бъдеще на Харманли предстои. Тук е въпросът това много бързо да се разработи, защото хората не чакат- Те търсят къде да отидат искат да видят.

Това което направихме през 2007 беше много показателно. Разкопките дадоха добри резултати. Туризмът ще даде много силен принос в икономиката на Харманли.

Кога музеят ще бъде отворен за граждани?

На 23 април музея ще бъде отворен и в него ще може да се види новата експозиция. На 5 май ще има гостуваща изложба на Варненския исторически музей. Тя е пътуваща и е посветена на за живота на циганите. Кой в Харманли е събирал материали от цигани – никой. Питал съм ги. Те живеят тук и не са от един ден. Искаме или не – те са наша съставна част, каквото и да правим. Няма как да ги елиминираме.

.