Демокрация ли?! – II част

Павел Атанасов

продължава от миналия брой
Така не се прави вълнуващ и по- смислен живот, с който всеки трябва да се гордее. Стига да има необходимата закваска и повече енергия. Това са все елементи от ценностната система на демокрацията. Все ми се иска да сложа кавички, които да декласират това отроче, родено на родната ни земя, защото нищо от това, което някога в началото на прехода, обещаваха новите хора все още не е реалност. Движението по пътя беше хаотично, без ясна посока и перспективи, но и по – голяма „свобода“ за действие на „по- талантливите“, които са чакали тези дни и години с голяма надежда. То не бяха шумни митинги, то не бяха отлюспвания все в името на демокрацията, която явно не са познавали в нейния автентичен вид – този ярък исторически феномен. И най-важното – неговото духовно присъствие в живота на хората. Щеше да има осветляване на проблемите, народът пък щял да бъде активен участник при решаването на нещата от живота и коректив на управляващите. Допитването до народа трябваше да се превърне в магистрален път за развитие на държавата. Така ли се управлява в името на народа, когато тържествено новите държавници се заклеват с ръка, поставена върху Конституцията.
Референдуми, допитвания, диспути по определени теми – бош лаф. Зависимостите са голямото зло за държавата ни, защото те са свързани с личните интереси и изгода. Жалко за тези хора, повечето от тях високо образовани, които по този начин губят честта и достойнството си. Губят всичко! Липсата на собствена позиция, проверена от времето, ги обезличава, превръща ги в духовни нищожества. Отгоре, над тях, стои почетният лидер – недосегаем и всемогъщ, който като Данко /героят на Горки/ осветява правилния път на нищите и заблудените. Жестоки времена! Защото тя, Демокрацията, е създадена с дълбока вяра и усет за справедливост към хората. С притеснение, защото много хора знаят произхода на това понятие, ще припомня: произлиза от двете древногръцки думи: демос /народ/ и кратос /власт/ – народовластие. Оттам идва това разминаване между официалните власти и народа. Допитването до народа се случва само на изборите, ако електората отиде до урните, иначе – не. Още повече, че хората на властови позиции знаят какво мисли народът, а това ги притеснява.
Около V в. пр. н. е. се появяват първите опити да се преустрои обществото чрез нови социални отношения, където народът на Древна Елада ще има правото и задължението не само да изпълнява законите и правилата на държавата, а и да участва активно и пряко в управлението й. Това е реформа, която разкъсва веригите на безусловното подчинение и открива нови обществени взаимоотношения и хоризонти. Древният елин вече има нови перспективи пред себе си, той започва да твори законите на държавата си, приема новата си обществена роля. Агората се превръща в място за прения и законотворчество. И това става възможно в условията на робовладелчеството, когато такова право имат само тези, които притежават роби и свободните граждани, издължили се към държавата. За жените е още рано. И макар че общественото съзнание не е дорасло за новите обществени ангажименти на хората, това е огромна крачка в политическото и общественото пространство. И не е само това. Движението напред е нещо непознато за хората в тези древни времена. Незрима всеобща духовност е обхванала този народ, която го разкрепостява и обогатява. Свободен народ, който трупа дивиденти в човешката история и превръща човека от консуматор в творец. Каква е била тази аура, какво е било това дръзновение, за да се появят хора с толкова светли умове в почти всички сфери на науката, та съчиненията, които са сътворили, и днес се изучават и ни учат на познание. Класика! И този народ, и неговите духовни водачи са създали не само нова обществена форма, те се опитват да надникнат в тайните на материята и нейните физически особености. Неукротимият им дух ги стимулира да търсят и откриват нови обществени форми, да надникнат зад видимото и невидимото, а и за онези тайнствени връзки вътре в материята, които изграждат материалния свят – да посочат диалектическите връзки между тях. Светът вече не е продукт на Божественото начало, а плод на изумителното и непридизвикано движение вътре в Природата.

Демокрация произлиза от двете древногръцки думи: демос /народ/ и кратос /власт/ – народовластие. От там идва това разминаване между официалните власти и народа.

Да бяха синтезирали само сентенцията: „Всичко тече, всичко се променя“ щеше да е достатъчно. И само това ли? Ние дължим на древните гърци такива общочовешки прояви, които не са загубили значението си и днес – Олимпийските игри не са само изява на физическа сила, а ореол с висока духовна стойност. Самият факт, че в годините на тяхното провеждане е нямало военни сблъсъци, е достатъчен, защото човешкият живот е безценен и неповторим. Такъв е заветът им! В Древна Елада са изпитвали неоспорима воля и желание да проникнат в потайностите на живота, в неговите скрити характеристики, които са в основата на проникновението. Не случайно те са ни оставили думи и понятия, които човечеството използва във всички области на общуването. Прекрасен пример за целеустременост и истински хуманизъм.
Та в този духовен устрем те са успели да извлекат елементи от есенцията на живота. Така се е появила тази нова форма на държавна организация – демокрацията, където всеки член на обществото носи своята отговорност пред себе си и пред всички. Пред себе си гражданите на Елада, обаче, са имали вождове, които никога няма да ги предадат. Лидери с високо и неоспоримо държавническо поведение и чувство за отговорност. Такова е посланието им към човечеството. И сега, в повечето случаи, определена група хора използват думата демокрация за декорация на собствената си „позиция“ за справедливост. Щом си на върха, значи си прав. Криворазбрана демокрация! В поведението и в изказа им се усеща неискреност и липса на достатъчно аргументи /много често те липсват изобщо/, за да докажат тезата си. Впрочем, те по – скоро се опитват да се харесат не на хората, а на лидера си. Колко разочароваща е тази игра, в която се усеща подмолно неискрена поза с натрапени мисли и думи, пълни със софистика, казани с пакетиран безчувствен образ, който трябва да излъчва дълбокомислие и неопровержимост. Колко жалко!
Трябва да е ясно: демокрацията не е състезание за катерене по йерархическата стълбица на властта, тя е широко поле за изява на висока духовност, висок морал, чистота на мислите, политическа коректност и подчертана интелигентност. Нека да се знае! Насила хубост не става…

Първа част
край