Демокрация ли?!, част I
5 минути
Павел Атанасов
Отговорът не е чак толкова елементарен: има демокрация, няма демокрация. Тези крайности разкриват нивото на подготовка на хората, които поставят клеймо на времето. И винаги те са прави! Тях ги наричат „последна инстанция“, но това не е народът, а другите, които държат на всяка цена да ги забележат и да има отметки за всеки случай. Знае ли човек! Материята е много сложна, защото често на нея се гледа повърхностно, каквото е знанието на човека, който с необходимия апломб изрежда ценностите й, но не всички, защото не е бил в час. Това пък много ми напомня на случаите, когато някой се опитва да цитира Десетте Божи заповеди – първа, втора и т.н. Може и трета, но толкоз. Не всички са неграмотни, но те пък са подложени на терора на партийните си лидери, за които всеки опит за собствено мнение е земетръсно, сякаш целият свят е дерайлирал. Настъпва смут и хаос – моментът е по – страшен от потъването на „Титаник“. Има и още нещо: другомислещите искат да се харесат на лидера си, започват да мислят като него, дори много често го цитират с романтични нотки в гласа си и физиономия, която търси погледа на своя покровител. Оттам насетне започва хоровото изпълнение с не добре постигнат синхрон. Значи трябват още репетиции и още упреци от човека с диригентската палка. Каква пародия, каква безпринципност, какво безкрайно желание за себеотдаване! Уви, не винаги с очаквания резултат. Търпеливият ни народ отвръща с глух ропот и вицове. От другата страна на барикадата се чува драматично – истеричен вопъл и негодувание против сектантското мислене на партийните секти, които подливат вода на правоверните.
Зависимостите са голямото зло за държавата ни, защото те са свързани с личните интереси и изгода. Жалко за тези хора, повечето от тях високо образовани, които по този начин губят честта и достойнството си.
Тук възниква един основателен, според мене, въпрос: как толкова много хора, събрани на едно /хипотетично/ място, мислят еднакво и изповядват едни и същи въображаеми ценности. Дали не е онази вълшебна думичка, стояща в основата на таблицата, на която трябва да се изреди цялата ценностна система: точка първа – келепир, точка втора – още келепир и така отгоре до долу. Това може ли да се нарече демокрация? Нали в основата на този обществен феномен стои различието, другият поглед, свободното, без страх, словоизлияние. Другомислещият човек не се унищожава физически, с него трябва да се разговаря търпеливо и аргументирано. Диспутът да е честен и без скандални изблици на нетърпимост и прояви на физическа сила. Юмручното право не е доказателство за решен спор, то не е алиби за невинност. Остатък от дивата природа – нищо повече! Да влияеш върху поведението на друг човек с внушения, да доминираш над него със сила е позорно. Живот зад кулисите, където има тайни, но няма свидетели. Така ни представяха „светлото“ бъдеще – Щвейцария на Балканите. А и другото мислене обогатява ландшафта, то е новата гледна точка, нов ракурс към случващото се, което ни прави по – критични към себе си, учи ни на по – висока взискателност към нещата извън нас. Затова и човекът, който мисли, започва да се съмнява във всичко, а това го прави по – богат духовно, защото той вече знае, че има недогледани неща, скрити до тогава за него, които обогатяват случващото се наоколо по пътя му. Детайлите са тези, които изтъргват от дъното на човешката същност новото светоусещане, другата цветна гама, която ни извисява. Не става дума само за нови окраски, а за по – богато въображение, за по – осезателното вникване в подробностите, за нов усет към богатството на живота. Това са нещата, които осмислят жизнения ни път, който не криволичи само през трънаците, където трупа опит, а той е в основата на мъдростта. А дълголетието не ни дава такава гаранция, за която се изисква чувствителност към вибрациите на околното пространство и анализ. Това е работа на мозъка, само трябва да се преодолее присъщата на много хора леност.
