Да превеждаш със сърце и да преподаваш с усмивка

Преводачът на книги от английски на български език Хубавена Димитрова е на 39 години от Харманли. Завършила е бакалавър „Специална педагогика“ и две магистратури – „Английски език и методика“ и „Лингвистика и превод“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Живяла е в Англия и там е работила като помощник-учител в училище.
Животът ѝ е преминал в общуване с нови хора, създаване на приятелства, лудории и много смях.
В момента се занимава с преводаческа дейност и преподаване на частни уроци по английски език.

Кога и как се зароди любовта ти към английския език? Имаше ли човек или момент, който те вдъхнови?
Започна още в детската градина. Имаше една учителка, която изговаряше тези чудновати думи, които аз просто си умирах да разкодирам.

Как започна пътят ти като преводач? Имаше ли конкретен момент, който те вдъхнови да се занимаваш с това?
Пътят ми започна, когато записах магистратура „Лингвистика и превод“. Аз пиша и понеже преводът на книги е малко или много творчески, винаги това ме е привличало.

Как избра да работиш с издателство „Хермес“ и какво е усещането да превеждаш за тях?
Стана малко на шега. Една колежка от университета ми каза, че си търсят преводач и аз се свързах с тях. Изпратиха ми пробен превод, който харесаха и след това и книга, върху която да работя. И така. Работата с тях е лесна и е удоволствие за мен.

Кои са книгите, които си превела досега, и коя от тях ти беше най-голямо предизвикателство?
Досега са четири. Четвъртата ще излезе през зимата на 2026 г. Първата ми беше най-голямото предизвикателство. Едно, че е първа, но също и беше изпълнена с доста инвестиционни и банкови термини. Казва се „Мрежата на паяка: Зашеметяващата история на математически гений, група банкери и трейдъри и една от най-големите измами в историята на финансите“ – страхотна книга.
Другите са „Коледа в Силвър Фолс“ на Джени Хейл, „Дива любов“ на Елси Силвър, и тази, която почти привършвам, е „Диви очи“ пак от Елси Силвър.

Къде читателите могат да намерят „рожбите“ на твоя труд?
Книгите могат да ги намерят по книжарниците, а екземпляр от третата – „Дива любов“, съм пре-доставила в градската библиотека.

Как подхождаш към превода – стремиш ли се към буквална точност или търсиш по-естествено звучене на български?
И двете. Буквално няма как да е, но значението винаги се предава, като се запазват стилистичните особености на българския език.

Срещала ли си културни или езикови бариери при превода, които са те накарали да преосмислиш подхода си?
Да, разбира се. Някои изречения съм принудена да обяснявам по-надълго. А когато и това не помага, въвеждам бележка под линия.

Какво правиш, когато имаш нужда от вдъхновение или презареждане?
Добър въпрос. Откачам! Ха-ха! Шегувам се. Обичам разходките в планината, събирането с приятели, тренировките навън и танцуването. Всички те ми помагат да снема напрежението и да презаредя. Също и шума и мириса на морето и на дъжда.

Какво те мотивира да започнеш да даваш и частни уроци по английски език?
Ами аз се занимавам с това от повече от десет години вече. Онова, което ме стимулира най-много, е, че преподаването допринася за развитието и на другите хора, не само на мен.

Как се различава преподаването на деца от това на възрастни – имаш ли предпочитания?
Нямам предпочитания. Обичам и двете. И с възрастни и с деца се смея и смятам, че когато човек се забавлява, учи най-добре. Темите, които обсъждаме с възрастните, понякога не са подходящи за деца – това е основната разлика.

Какво според теб е най-важното качество, което трябва да притежава един добър преподавател по английски език?
Най-най-важното е търпение. Спокойствие. И неподправено чувство за хумор.

Какви методи използваш, за да направиш ученето интересно и ефективно?
Аз нали съм си читанка, включвам четенето на книжки. И не казвам директно какво означава думата, а се опитвам да я подскажа или обясня – така се помни по-лесно. Използвам и доста игри. Например “бесеница” или изброяване на неща, които започват с дадена буква или звук. Обичам и да питам учениците си доста неща и доста неща споделям за себе си. Това изгражда близост и доверие и спомага много за формирането на комуникативните способности на английски.

Какво ти носи най-голямо удовлетворение в работата ти?
Най-голямото ми удовлетворение идва от това, че и с преводите и с преподаването, помагам по някакъв начин и на другите хора, не само на себе си.

Как успяваш да балансираш между преводите и преподаването – две толкова различни, но интензивни дейности?
Ами изпушвам! Ха-ха! Направила съм си график, в който два дни от седмицата се занимавам само с уроци, а през останалото време само с преводи и не ги смесвам.

Спомняш ли си първия път, когато се почувства уверена да говориш английски свободно?
Първия път… Беше, когато в едно заведение в Харманли имаше едни момчета, които не знаеха български, а ме питаха нещо и аз срам, не срам, развързах езика.

Коя книга и филм на английски ти е направила най-силно впечатление и защо?
Ооо, много са! Обичам Джейн Остин, особено „Гордост и предразсъдъци“, Джон Стайнбек, особено „На изток от рая“, Джак Керуак, Вирджиния Улф и поезията на Мая Анджелоу, Силвия Плат и Лорд Байрон. От филмите особено много харесвам „Сексът и градът“, „Истински детектив“, „Приятели“ и романтичните комедии.

Къде се виждаш след 5 години – повече преводи, повече преподаване, или нещо съвсем ново?
Виждам се да преподавам и да превеждам цял живот. А след пет години, може би ще съм издала и собствена книжка.

Какво би посъветвала младите хора, които искат да се занимават с преводи или преподаване?
Ако наистина го искат, ако това кара сърцето им да пее, то да го направят. Красиви и смислени професии са, където творчеството и полезността вървят ръка за ръка.