„Вързани ръце“ или институционална небрежност: Община Харманли бе наблюдател на февруарските разливи

„Много искаме, но не можем, защото имотите не са наши“. Това е основният извод от изслушването на кмета на Харманли Мария Киркова пред Общинския съвет на 27 февруари. Поводът бе критичното повишаване на речните нива през изминалия месец. От думите на градоначалника се разбра, че по време на проливните дъждове Общината е била по-скоро страничен наблюдател, отколкото активен участник в овладяването на процесите. В стремежа си да оправдае бездействието на управата в критичния ден тя докара от девет дерета вода, за да оправдае несвършената работа
Според Киркова пред почистването на коритото на река Харманлийска и възстановяването на Гребната база стоят непреодолими законови пречки. Кметът подчерта, че участъкът на реката покрай града е извън регулация и е публична държавна собственост. Следователно Община Харманли нямала право да харчи публичен ресурс за обекти извън нейната юрисдикция.

Появиха се обаче сериозни въпросителни:

• Кметът твърди, че местността Дефилето и района на Бента попадат в НАТУРА 2000 и там строителни дейности са невъзможни. Как тогава в същия район бе изграден нов хотел на комплекс „Приказките“!?
• Документален абсурд: Бентът до Гребната база практически не съществувал „по документи“, което правело поддръжката му невъзможна. Не можело да се налива бетон /по нейни думи/. Това не е вярно! Строителството в НАТУРА 2000 е възможно, но само след доказване, че няма да се увреди природата и след задължително съгласуване с РИОСВ. Ограниченията са сериозни, но не са абсолютна забрана.
• Партийна линия: Въпреки че кметът представлява управляващата доскоро партия ГЕРБ, тя не даде ясен отговор защо държавата не е реагирала на многократните им сигнали. Още повече, че и областният управител за известно време бе от Харманли.

Хронология със сбъркана дата

Пред съветниците бе представена детайлна хронология на събитията, която обаче започва с технически гаф. Всички описани действия за събота – 21 февруари (когато нивата бяха най-високи), бяха записани със датата 22 февруари. Дали е небрежност, или просто грешка, остава под въпрос. Подобно несериозно отношение към важни проблеми е отличителна политика на това управление през последното десетилетие.

Какво реално се случи на 21 февруари (а според доклада на кмета на 22 февруари):

• 07:00 ч. – Ниво на река Харманлийска: 3 метра;
• 10:00 ч. достигнатото ниво на река Харманлийска е 3.30 метра;
• 20:00 ч. – Установен широк разлив към „РПЦ Харманли“;
• 00:00 ч. – Реката достига критичните 5,30 метра. Водата влиза в канализацията и залива района на бензиностанция „Тим ойл“;
• 02:00 ч. – Пик от 5,35 метра, след което нивото бавно започва да спада.

Какви се щетите, според кмета

Получен е един сигнал от жител на квартал „Тракия“ за наводнено мазе.
На 22 февруари е получен сигнал от жител на село Славяново за наводнен двор.

Каква е действителната ситуация

В мазетата на три блока в „Тракия“ водата достигна 30 см. Засегнати са над 100 семейства. След като в неделя – 22 февруари, водата се оттече собствениците на мазетата ги отвориха, за да проветряват. А когато изсъхнат, ще трябва да пръскат с препарати.
На изток от село Бисер бяха наводнени няколкостотин декара обработваема земя заради разлив на река Бисерска. На север от селото, от двете страни на пътя Е80, до „Бисерската Гергана“ има над 1000 декара залети площи.
Общината мълчи за тези наводнения, но малко вероятно кметът на това село да не е докладвал.
Щетите за общината макар да не са отразени в документите ѝ, със сигурност фигурират в такива на земеделската служба и в застрахователни компании.

Порои заляха ниви, разбиха улици, 2010 година

Отговорност на кмета и държавата

Въпреки че имотите са държавни, кметът носи административна и наказателна отговорност за безопасността на хората на територията на общината:
Държавата (чрез Областния управител) е длъжна да предприеме мерки, след като бъде сезирана. Ако държавата откаже или се забави, кметът може да извърши „неотложни аварийно-възстановителни работи“ за сметка на общинския бюджет, след което да претендира за възстановяване на средствата от държавния бюджет.
Познаването на този ред е важно, защото често институциите си „прехвърлят топката“ между общинска и държавна собственост. Гражданите трябва да знаят, че за бедствия на територията на общината първата точка за контакт и отговорност винаги е кметът, без значение кой е собственикът на земята.

Такова бе положението през февруари 2010 година: