Във въглищните региони зеленият преход предстои, а хората още не знаят

Зеленият преход при производство на електроенергия от фосилни горива към ВЕИ (възобновяеми източници) рано или късно ще дойде при нас и ще засегне близо 34 000 работници от региона. Тези хора вече трябваше да бъдат запознати с предстоящото, да бъдат информирани и да търсят начини да се включат в този преход. За това от ЕС отделиха средства, приготвили са и още, но политиците не могат да намерят начин те да стигнат до хората.
Работещите в мините “Марица изток“, в „Брикел“, ТЕЦ 1 и 2 нямат бъдеще в този бизнес, защото в този си технологичен вид тези предприятия няма да успеят да се задържат на пазара, а помощта от бюджета към тях ще спре.
Лош пример за това е ТЕЦ „Марица изток – 2“, където отново се правят опити да се заобиколи пазарът и централата да същества само благодарение на държавните помощи (считай на данъкоплатците). Това стана ясно, след като в последните си дни на власт енергийният министър от служебното правителство Росен Христов пусна заповед, с която произведената там електроенергия отново влиза в енергийния микс. Това, според председателя на КЕВР Иван Иванов ще повиши цената на тока от 1 юли над първоначално предвидените 3.6%.
След като кризата за електроенергия премина, и ТЕЦ – 2 отново е червено и ще генерира загуба. Централата през миналата година направи рекорден ръст в приходите, плати си дълговете и вместо да използва печалбата за нови мощности, реши да тръгне по стария път. Това ѝ поведение неизменно ще я доведе до фалит, защото отделя много въглеродни емисии. Трябва да заплаща за тях и когато цената на тока е висока, както бе през 2022 г., това не е проблем, но тенденцията вече е друга. Слънчеви панели произвеждат ток с ниска себестойност и борсовата му цена между 13 и 16 часа на 20 май бе… 0 лева!
Това се случва за първи и показва на практика какво предстои в следващите месеци – увеличаващото се производство на соларните централи и по-голямо предлагане на енергия на изключително ниски цени.
При това създалото се положение нашите въглищни централи изпадат в неизгодна пазарна позиция. От 2025 г. тези емитиращи над 550 гр. СО2 на Kwh, няма да могат да се възползват от държавни помощи, както се правеше досега. Това ще бъде болезнено за хората, които работят в тях.
Всяка година България превежда като субсидия на въглищните централи и за студения резерв 1 млрд €. Тези пари идват от продажба на емисии на европейския пазар, а ние получаваме 2,4 млрд лева от това.
Вместо да се използват за насърчаване на зелени енергии, ние покриваме загубите, тоест продаваме въглеродни емисии, за да произвеждаме други.
На това рано или късно ще му се види края, но по-важното е какво ще се случи с хората, които работят в този сектор.
За предстоящото бъдеще нямаше достатъчно информираност, не бе показана ясно рамката за затваряне на въглищните централи. Казваше се: „Ще увеличим ВЕИ, а няма да затваряме въглищните централи”.

Политиците се страхуваха да вземат решения, хората остават неиформирани и се страхуват.

Работниците не бяха информирани достатъчно, че има отделени средства за тяхното преквалифициране. Но на 31 декември 2024 година някой ще трябва да излезе и да им каже истината, защото те знаят, че ще работят при тези условия до 2040 година. Имат апартаменти, взели са кредити и разчитат, че социално икономическото им състояние е гарантирано.
Част от проблема е, че профсъюзите извличат дивиденти благодарение на членската си маса. Те настояват да им се осигури нова такава, като се създаде ново държавно предприятие, за да управлява този преход.
Истината, че без „Марица изток“ цената на тока ще падне, защото вече има голямо предлагане на евтин ток от страни, които успешно реализират зеления преход.

Някакво решение
ЕС отделя 1,2 € млрд за прехода към справедлив преход – подпомагане на малки средни предприятия, образование, преквалификация, тоест преминаване към друг модел.
ЕС има огромно желание да даде тези пари на България, но трябва да се направи нещо, а правителството не показва конкретни проекти, за да се знае къде ще отидат тази пари.
Голяма част от държавната „Марица изток 2“ има 3 – 4 пъти раздут персонал. Там са хора от 20 – 30 години, на много от тях жените им не работят. Проблемът е, че не се работи в посока тези хора да се интегрират в други дейности преди да затворят сегашните. За тях е неизвестно къде най-вероятно ще намерят реализация.
Мартин Владимиров, директор Програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията, съобщи, че са направили свое изследване и са разговаряли със 127 субекти от НПО, граждани, политици, администрации и други подобни. Обобщението е, че в област Стара Загора много хора виждат „спасение“ в тежката промишленост, която тук се развива много бързо, в нея има чужди инвестиции, продукцията се изнася.
Друг интересен отрасъл е транспорт, съхранение, управление на отпадъците, има потенциал да се направят вторични пазари за метали, пластмаса, тоест да се създаде Център за рециклиране.
Ако се осъществят реалистични планове, ще се създадат 29 000 коствени работни места и 14 000 преки след затваряне на централите.

На кой етап сме с плановете?
От Плана за справедливия преход България се отказа и загуби през миналата година 200 000 000 лева. Това бе съзнателно решение от българските власти, защото не бяха одобрени териториалните планове.
В момента сме в много ключов момент. Ако до края на година тези планове не бъдат одобрени, ще загубим повече от пръстите на едната ръка суми от по 100 или 200 млн лв.
Така или иначе зеленият преход ще се случи и ако сега не усвоим предложените пари, след това ще трябва да ги отделим от държавния бюджет.

снимка: фейсбук