Брод през утре

Румен Тодоров

Ако мелодии от тромпет багрят сънищата ти в цветовете на дъгата, а кларинети и тромбони разпъват душата и дните ти на квадрат, не на кръст – спасение няма! Прикован си върху музикалното разпятие и в другия си живот. А ако то е подсилено и с пагони върху раменете, дори и пенсията не може да съшие цветните кръпки на съдбата ти на творец в тихи, сиви стъпки на навика. Защото военните музиканти и в резерва си остават чудаци. Странници някакви! За които място само за музика има в главите и в сърцата им.
Затова заспиват и се събуждат с усмивка, напук на намръщеното време, в което хуква животът им на резервисти. Музиката сторва за тях брод, по който минават през спомени – от някога, днес и утре!
Така военните музиканти-старшини Йордан Митев /тромпет/, Михаил Петров /тромпет/, Демир Демирев /баритон/ и Веселин Демирев /тромбон/ са заквасени с изкуството на военния оркестър. Затова и не се примиряват с разформироването на Тридесети пехотен Шейновски полк в Симеоновград през 2000 година, в който тича службата им. И свършва! Не и меракът към маршове, военни оркестри и протоколни ритуали. Пък нека животът им да марширува в земно, резервитско темпо.
Йордан Митев пренася творчеството върху боядисването на автомобили. Демир Демирев препасва пищова и поема към безсъниците и самотата на охранителния бранш. Последва го и синът му Веселин Демирев, а Михаил Петров отскача до дъщерята в Америка. И се връща. При колегите, приятелите, спомените и музиката. Подобна е и съдбата на част от пенсионираните военни музиканти в съседния харманлийски полк, последвал участта на симеоновградския и разформирован в 2001 година. Тогава старшините от резерва в Харманли – Стоян Чончев /кларинет/, Георги Митев /кларинет/, Кънчо Гагов /кларинет/, Димитър Георгиев /бас флигорна/, Атанас Чолаков и Златко Динчев /ударни/ също поемат по цивилни пътеки, които ги отвеждат при завършилия Академията за танцово и музикално изобразително изкуство в Пловдив, техен съгражданин – Георги Цветков. После идва и срещата с кмета на град Харманли – Михаил Лисков. И понеже любовта към музиката е взаимна, се стига до решение за създаване на градски оркестър. Възроден от десетте резервисти – музиканти от двата бивши военни гарнизона Симеоновград и Харманли. И славните традиции на някогашните два военни оркестъра оживяват в маршовете, полките, валсовете и хората, изпълнявани вече три лета и зими от сборния “дву” градски духов оркестър. Единадесетте творци /с диригент Георги Цветков/ са без пагони, но с военна дисциплина, репертоар и порядки от армията. Защото точно този “коктейл” от отношение към музикалното изкуство и служебни задължения им помага да крачат по животовия друм на пенсионера. Репетициите се провеждат два пъти седмично, а репертоарът включва и задължителните музикални творби от военни и градски ритуали /зари, тържествени проверки, посрещане на ВИП гости, вдигане на националния флаг, тържества в чест на дати, събития и личности/.
И така от двата военни оркестъра на бившите гарнизони /Симеоновград и Харманли / се ражда градска духова формация, която внася тържественост във всяко едно мероприятие, организирано от кметствата на градовете, общините и частни лица. И стогодишните традиции от историята на двата военни оркестъра оживяват. Защото и двата са свирили при атаките срещу Одринската крепост – симеоновградският на 5 октомври 1912 година, при атаката на връх Курт кале, а харманлийският на 13 март 1913 година, по време на атаката на одринския редут “Айваз баба”.
Продължават се традициите, децата да поемат музикалния път на бащите! Неслучайно Веселин Демирев свири рамо до рамо с баща си – Демир Демирев, докато съществуват военни оркестри в Симеоновград и Раднево. Сега е пак на “боен пост”, надувайки тромбона в новия харманлийски градски оркестър.
Дъщерята на кларинетиста Георги Митев – Пламена Митева е студентка в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив и изявена певица, която вече има добър стаж с оркестри и музикални състави.
Синът на Йордан Митев – Димитър Йорданов е студент по тромпет в Софийската музикална академия, свири с оркестъра на Тони Димитрова и Русенската опера, а зад младия си музикантски гръб има вече и няколко задгранични турнета.
Какво повече може да иска един мъж – военен музикант? Защото няма бивши военни и бивши творци – те са вечни! Затова резервистите оркестранти от Харманли и Симеоновград са щастливи люде. Музиката гони съня от нощите им, а на сутринта виждат лицата на съгражданите си. И усмивките им, извикани със същата тази музика. Която е в душите и на децата им. И на всички нас! Затова с тях тръгваме по музикалния брод. Към себе си и утрото…