Болен мъж не дочака приемането му в болница и лечение, поради липса на пари

В държава с магистрали за милиарди, със спортни комплекси за стотици милиони и болници, чиито собственици за пет години станаха милионери, се оказа, че няма място за тежко болен. Няма институция в държавата, която иска да осигури подслон за бездомен и крайно нуждаещ се човек, който така и не дочака да получи грижи от нея.
Такава е историята на Михаил Андонов, завършила с фатален край.
Тя започна през лятото на 2016 година и завърши миналата седмица.
Преди пет години в редакцията на „Сакарнюз“ се обадиха граждани, които сигнализираха, че в запустяло и влажно хале има изоставен човек, който се нуждае от грижи. След като проверихме, се обадихме на Бърза помощ. Те го взеха, оказаха му нужната помощ и го върнаха отново на това място. В Харманлийската болница не го приеха, защото не могат да го лекуват от болестта му. Той имаше псориазис, който бе засегнал костите на ръцете му.
Хора от махалата събраха пари и го отведоха в Кожното отделение на Кърджалийската болница, където успяха да го стабилизират. Михаил има жена, деца и брат, но никой не иска да се грижи за него, защото той не носи пари. Единствен Донко Трендафилов го настани в свое помещение, намиращо се на паркинг „Гергана“, край Харманли.
От „Сакарнюз“ от пет години му съдействаме и за регистрация като безработен, за да получава помощи.
Преди няколко месеца подадохме нужните документи към ТЕЛК, от където трябваше да му отпуснат пенсия.
От Агенция „Социално подпомагане“ шест пъти му плащаха лечението, от Общината известно време му осигуряваха храна.
За кратко време Мишо започна работа, но болестта се развиваше бързо и тази година започна да се придвижва трудно.
Преди около месец от Бърза помощ го взеха, в Харманлийската болница му оказаха нужните грижи и го върнаха отново на „Гергана“ в мизерията.
От „Социално подпомагане“ – Харманли се ангажираха да се свържат със здравни заведения за лекуване, без да знаят, че това е неизпълнима задача.
Проф. д-р Евгения Христакиева, специалист по кожни и венерически болести от Стара Загора, бе цинично твърда към молбата да го приемат при тях за лечение.
От другото кожно отделение в Кърджали д-р Бошняшка заяви, че не могат да приемат човек, който не може да се обслужва. Не можели да му осигурят придружител, а и заради КОВИД пренасочват хора в други отделения.
От Пловдив категорично отказаха да го приемат.
Единственото решение бе да се настани в хоспис, но за това са нужни от 600 до 1000 лева месечно. От социалното нямат параграф, по който да ги отпуснат.
В момента всички болници са заети да лекуват болни с КОВИД, а останалото не им е грижа. Медиците изнемогват, преуморени са.
Община Харманли нямаше как да го настани в жилище, защото няма място за бездомници, а и да има не можеше да му осигури човек, който да се грижи за него.
Двете близки болници в Харманли и Свиленград също не го приеха, защото нямат такива отделения. Най-близкото ревматологично бе в Пловдив, от където обещаха да направят каквото могат. Техният отговор закъсня с дни, а през това време Мишо почина.
Така стана ясно, че в държава с красиви магистрали за милиарди, с кюлчета в нощни шкафчета и милиони в сметки на офшорни фирми, няма място за хора, които не могат да си платят лечението.