Белошипите ветрушки – нашите полезни съседи

Федерацията на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“ често разказват за колонията на белошипите ветрушки, създадена в сакарското село Левка.
Природозащитниците, които там реализираха проекта “Живот за белошипата ветрушка”, редовно споделят любопитни аспекти от екологията и биологията на най-редките соколчета, гнездящи в България.
Славата на дребните птици като полезни съседи и съюзници на земеделците в опазването на реколтата идва от там, че те кръжат на малки ята над жънещите комбайни в нивите и косачките в ливадите, където различни насекоми, гризачи и други твари от менюто на соколчетата остават без укритието на високата растителност и се превръщат в лесна плячка. Множество скакалци, щурци, бръмбари, попови прасета, полевки, мишки и др. биват улавяни от хищните птици, като по този начин количеството на неприятелите в земеделските площи намалява значително и стопаните могат да се надяват на по-голям урожай.
Съвсем нови проучвания на експертите от “Зелени Балкани” показват, че птиците от колонията на соколчетата в Левка унищожават най-малко по около 800 килограма биомаса на година.
Теоретично, ако ветрушките от Левка се хранят само с полевки, то за един сезон те биха оползотворили около 20 000 индивида от тази плячка или около 40 000 домашни мишки. В случай че храната им е съставена единствено от попови прасета, соколчетата от колонията биха уловили над 225 000 индивида от този опасен неприятел по земеделските култури.
Тези изчисления са теоретични, и птиците не се хранят само с един от описаните видове, а най-често използват комбинация от всички тях, като най-често улавят най-обилната плячка в периода, която се определя от жизнения цикъл на тези организми. Но тези цифри са достатъчно показателни и показват защо белошипите ветрушки са титулувани като полезни съседи на земеделците и техни съюзници в опазването на реколтата, уточняват от „Зелени Балкани“.