Банкноти на над 100 години представиха на изложба в музей

Историята на българските книжни пари може да се проследи от изложбата „За българския лев накратко…“ . Тя е подредена в Исторически музей – Харманли в една от залите му, а експозицията бе представена от Кремена Георгиева, уредник отдел „Археология“.
От нейния увлекателен разказ се разбра, че първите български банкноти са пуснати в обращение от септември 1885 г. Те е трябвало да заместят металните монети, но това е станало бавно, а населението е посрещало новите пари с нескрито недоверие и бързо ги връщало в банката срещу равностойността им в злато и сребро.
Най-ранната емисия от фонда на музея са т.нар. орловки от 1903 г. с изключителни художествени качества, отпечатани в Санкт Петербург, Русия.
Банкнотите твърде често са точни свидетели за финансово-икономическото състояние на държавата за времето, когато са били в обращение. Един такъв пример е първата банкнота от 1 лев, емисия 1916 г. Тя се появява след Балканските войни (1912 -1913 г.), когато страната преживява своята първа финансова криза. Опитвайки се да избегне инфлацията, правителството прибира монетите, дотогава в голямата си част сребърни, и за първи път отпечатва банкнота от 1 лев. Наричат я “марката”, тъй като е печатана в Германия.
Банкнотите от 1922 г. стават известни като „американки“, защото са отпечатани в САЩ. Върху тях са представени трудови селски сцени като овчар със стадо, кошери и пчели, домашни птици. Художниците Д. Гюдженов и Н. Кожухаров са първите, които стават автори на художествен проект за емисията от 1922 г.
Цар Борис III е първият български владетел, чийто лик се появява приживе върху банкнота, а една от най-красивите е с Рилския манастир на гърба. През 1942 г. върху емисията от 500 лева редом до образа на царя се появява и реална личност от народа. Това е Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивля.
След смъртта на цар Борис III върху банкнотите се поставя лика на неговия наследник – 6-годишният Симеон Сакско-бургготски. Емисията с образа на престолонаследника са отпечатани в германската имперска печатница Reichsdruckerei.
След края на Втората световна война печатането на българските банкноти се пренася в „Гознак“, СССР, а от тях са отстранени всички монархически символи.
В изложбата са показани и банкноти от емисия 1951 г., когато се състои най-мащабната парична реформа. Държавният съкровищен билет от 3 лева e иновация, която среща недоумението на повечето чуждестранни експерти. Отпечатана в Съветския съюз трилевката е с две правописни грешки на гърба, в резултат на руския правопис. Последната представена емисия е от 1974 г. с номинали 1, 2, 5, 10, 20 лева.
Левчето от тази емисия е с изображение на храм-паметника Шипка, двулевката – с образа на гроздоберачката Кина Гърбова, а банкнотите от 5, 10 и 20 лева съответно с курорта „Златни пясъци“, Девненските химически заводи и ТЕЦ „Марица-изток“.

В своята история БНБ е печатала банкнотите си в Русия, Германия, САЩ, Великобритания, както и в бившата „Държавна печатница“ в София.
Книжните пари имат голямо културно-историческо значение. Те се променят така, както се променя във времето и българската държава и са точни свидетели за финансово-икономическото състояние за периода, когато са били в обращение. Те са произведения на изкуството, особено красиви, когато са запазени. Банкнотите носят характерни белези на българската култура, защото мотивите върху тях са свързани с нашия бит и нашата народност.