Архангелова Задушница

На 04.11. / събота/ е Архангелова Задушница. Това е последната Задушница за годината и се отбелязва първата събота преди празника на Свети Архангел Михаил – 8 ноември.
На тази задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. Ритуалът се провежда от 1924 г. През 1946 г. е прекъснат, а през 1992 г. Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните го възстановяват.
Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари”, възпява
Църквата. Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: “Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него” (6:8). Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са
душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?
Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и
мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в някакво
безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие). Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите – очаквайки вечните мъки. Положението
на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата
против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ – Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници. Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да
покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.
Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях – вечно живите в Бога – отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога – да смегчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят.
***
Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило – със свои думи и с думите на светиите: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя, православни християни, които са погребани тук и навсякъде, и на Божиите раби .. (имената).
Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот
и прости им всяко прегрешение, волно и неволно. Слава на Отца и Сина и Светаго Духа, сега и всякога и во веки веков. Амин. По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът
споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ – горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят безсмъртието на душите на покойниците. Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те
винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос бил също Покойник и бил с тялото Си в гроба. В тези дни във всеки православен храм се извършва специално
богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.
Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане
както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). Поръчваме свещеник да отслужи панихида и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия. Свещеникът, след това ние преливаме гробовете с
червено вино и вода за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с “Бог да прости!” нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност
помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

На предния ден в петък от 17:00 ч. Ще отслужим обща Панихида в храм “Св. Атанасий Велики” за всички починали. Заповядайте!