Абитуриентите от Випуск 2024 г. се сбогуваха със СУ „Д-р Петър Берон“

Поредното младо ято от момичета и момчета, този път от Випуск 2024 г., отлетя от СУ „Д-р П. Берон“ – Тополовград.
На 13 май с тържество в двора на училището подобаващо бяха изпратени тазгодишните абитуриенти. В присъствието на официални лица от ОбА, бивши и настоящи учители, ученици, родители, роднини и други гости, 48-те пораснали момичета и момчета са разделиха с училището.
Със слова към зрелостниците се обърнаха директорът Златка Господинова, зам.-кметът на общината Красимира Атанасова, секретарят на читалището Райна Зотова.
Учениците отговориха с благодарност и връчиха традиционната в този случай картина на директора си.
Завършващите учиха в три паралелки:
А – паралелка – профил „Обществени науки“ и с профилиращи предмети “История и цивилизации”, “География и икономика” и “Английски език”;
Б – паралелка – специалност „Металорежещи машини“, професия“ Машинен оператор“;
В – паралелка – специалност „Автотранспортна техника“, професия „Монтьор на транспортна техника“.
Зрелостниците получиха много цветя, награди прегръдки и пожелания за щастлив и успешен път в живота. Под възгласите на тяхното от 1 до 12, Мария Георгиева Славова и Лилия Василева Тодорова бяха наградени за завършването им с с пълно отличие и златен медал.
За отличен успех със сребърен медал бяха удостоени Анджела Василева Василева, Теодора Борисова Чобанова, Крисия Владимирова Костова, Пепа Иванова Василева, Веска Иванова Атанасова и Николай Миленов Георгиев.
За активна спортна дейност грамота и подарък получиха Иван Иванов Урджанов, Калин Николаев Велев, Давид Иванов Данчеви Христо Миленов Атанасов.
Наградени от читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ – с грамота и подарък като активни самодейци бяха участничките от мажоретен състав „Сияйни звезди”: Ана-Мария Алексиева Илиева, Анелия Димитрова Митрева, Пепа Иванова Василева, Крисия Владимирова Костова и Лилия Василева Тодорова.
С пожелания за попътен вятър и успех в живота, абитуриентите се разделиха с училището, целунаха неговото знаме и се отправиха към реалния живот.
Те бяха изпратени с надежда, че всички пожелания и самите техни желания ще се сбъднат и поне една част от тях ще останат или ще се завърнат да помагат за съживяването и възраждането на родния град и общината.