Фолклорът от с. Радовец – повече от половин век живо наследство

Самодейците към читалищата са едни от съвременните народни будители, които съхраняват и предават завещаното културно наследство – традиции, обичаи и песенно богатство. Песните, скътани от нашите майки и баби, бащи и дядовци, днес се пеят от техните наследници.

Такъв един пример е Женската фолклорна група за автентичен фолклор при читалище „Васил Левски 1934“ – с. Радовец, община Тополовград.

Гласовете им – живото наследство повече от половин век

Преди 53 години, през далечната 1973 г., по решение на селското и читалищното ръководство е сформирана местна певческа фолклорна група в селото. В началото съставът е от 10 жени, а ръководителят е Елена Терзиева.

Поели присърце нелека задача, те трябвало да се справят освен с трудовите си задължения, семейните грижи, репетиции за фестивали и тържества в селото, но и със скептичните настроения на някои, че групата няма да просъществува повече от година–две. Но с много труд, всеотдайност и любов към песента, групата съществува вече 53 години.

„Песните, които изпълняваме са за обичта, за мъката, радостта, за труда и за любовта. Те са изстрадани и повечето от тях са написани по истински случаи“, разказва ръководителят на групата Марийка Желязкова.

Изявите и отличията на групата са многобройни

През своята 53-годишна творческа история женската фолклорна група е изпяла стотици песни и е участвала в множество национални и регионални фестивали и събори в България и чужбина – Турция, Италия и Румъния.

Първата голяма изява на групата е на Третия национален събор на народното творчество в Копривщица през 1976 г., откъдето се завръщат със златни медали. През годините самодейките получават стотици грамоти, дипломи и медали, повечето от които златни.

През 1979 г. е направен запис на песента „В село е дошло Раде ле“ за грамофонна плоча, издадена през 1980 г. под заглавието „Фолклор от Ямболско“. В сборник на Института по фолклористика към БАН са включени и множество радовчански песни – лазарски, коледарски и други, които ще останат за бъдещите поколения.

Сред най-ценните отличия е голямата награда за цялостно представяне от Международния фолклорен събор „С песните на Кичка Савова“ в с. Сладун. Като част от наградата са записани 20 автентични радовчански песни за Българското национално радио и телевизия.

Участия във фестивали и медии

Групата е участвала в редица престижни форуми, сред които:

• Фолклорен фестивал „Балканфолк“ – Велико Търново
• „Еврофолк“ по Черноморието – Китен, Приморско, Царево
• Международен фестивал „Арт Палитра“ – Сибиу, Румъния 2026 г.

Имат и телевизионни изяви – участие във фолклорно предаване, заснемане на обичая „Меджия“, както и представяне на стара тракийска сватба в Разград.

По повод различни празници в селото самодейките се превъплъщават и в артисти, представяйки традиционни обичаи и сценки като „Бабинден“, „Седянка“, „Меденици“, „Жетва“ и други.

Едно от последните им участия е във филм за Сакар, където изпълняват песни за Сакара – „Индже войвода“ и представят обичая Еньовден.

През 2023 г. групата отбелязва своя златен юбилей с тържествен концерт.

Песните им се отличават с богата орнаментика и „сакарски“ тембър

Групата изпълнява автентични тракийски песни, характерни за Сакар и Източна Тракия. Част от тях са записани и публикувани онлайн, включително:

• „Сипката“ – автентична народна песен от Радовец
• Песни за седенки и годежи – типични за региона, с разказвателен стил и диалектни особености
• Бавни тракийски напеви – често изпълнявани на многоглас
• Песни за празници и обреди – Лазарски, Коледни, с Димитровденски и Гергьовденски мотиви

Тези песни се отличават с протяжни мелодии, богата орнаментика и характерния „сакарски“ тембър, който групата пази вече половин век.

Освен автентичния радовчански фолклор, те изпълняват и други песни от обработения фолклор.

Характеристика на носиите и сценичния облик

Носиите на жените от с. Радовец следват традициите на Тракийската фолклорна област, като се отличават с:

• Дълги сукмани в тъмни цветове (черно, тъмночервено)
• Бели ризи с богата везба по ръкавите
• Елеци с цветни гайтанени украси
• Зелени или червени забрадки, често с цветя

• Пафти и накити – характерни за тракийската женска носия

Значение за региона

Групата е един от най-важните пазители на тракийската певческа традиция в Сакар. Тя:

• Поддържа живи местните песни и диалект
• Участва във всички големи празници в селото
• Обединява поколения жени, които предават традицията

Настоящата публикация е създадена в рамките на проект „Гласове от селата – живото наследство на региона“.

Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Отговорността за съдържанието е на „Сакарнюз“ и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.