Слово за Месопустна задушница

В името на Отца и Сина и Светия Дух! След народа е прието да се разпитва за умрелите: „Присъни ли ти се той на тебе? И как ти се присъни? С какво лице? Какво каза? Не попита ли за нещо?” Ние с голяма предпазливост трябва да се отнасяме към сънищата и виденията, защото те могат да бъдат от лукавия. В нелъжливи видения с евангелски знаци за най-последния Съд Господ допуска да се явяват умрели, и мнозина знаят как умрелите просят за молитва, идвайки при нас в разкъсана или окаляна дреха, или треперейки от студ, молейки, макар и за трохичка хляб.
Свършил e земния път, изтекло e времето, отпуснато за пожизнена проверка. Толкова хора, в това число и кръстени, си тръгват без истинско покаяние! Приближава се неумолимо денят на Страшния Съд. Какво могат да направят сега те, за да се измени всичко, за да стане възможно да дадат отговор на последния изпит на пределно простите, от по-рано на всички известни, Христови въпроси? Нямат вече ръце, за да се грижат за болните, нямат нозе, за посетят затворените в тъмницата, нямат език, за да утешат отчаялите се. Но всеки от тях има душа, която плаче в закъсняло разкаяние, зовейки за нашето състрадание. И в тяхна памет, вместо тях, да направим това, което те вече не могат да направят сами. В това е нашата връзка с умрелите, защото, постъпвайки така, ние ще ги утешим в болестите, ще ги навестим в тъмниците на ада, ще нахраним тях, гладните.
Светата Църква до последно, до настъпването на Страшния Съд се моли за всички кръстени: „Со святими упокой!” Милосърдни Господи, излекувай техните неизцерими рани, посети ги в тъмницата на вечността, нахрани ги със себе Си в часа, когато се принася в храмовете безкръвната жертва, Сам облечи душите им в светлината на радостта – с Твоя Свети Дух! Амин.
Бог да ги прости и настани в Своите селения.