Сезони

Музиката е завладяла тази територия. Изразните ѝ средства позволяват да се предаде красотата и драматизма на всеки сезон и неговото обаяние. Но, мисля, има място и за словото, защото то е универсално средство за изказ чрез многоцветната палитра на чувствата, емоционален строй и философско духовно просветление.
Човешкият живот е продукт на всеобхватната програма на Природата. Такава е Матрицата, в която ние се раждаме и живеем уютно и сме предизвестени до някъде за бъдещите преломни моменти в живота ни. Струва ми се, че сме прекалено безразлични към тази предизвестеност, приемаме промените без болка и без страх, не се чувства трагичният нюанс от предстоящото, което много често честваме пищно дори разгулно…
През различните сезони от живота на човека драматизмът от предстоящото не е така отчетливо критично, то по-скоро е приглушена чувственост, хоризонтът е далечен като видение, безоблачно и гарнирано с приятен бриз и шум на планинско поточе.
Омайна гледка, предизвикваща възторг и прилив на дълбоки чувства!
Чувал съм или съм чел някога някъде, че траките /нашите предци/ са изразявали радостни чувства при смъртта на някой техен близък, а са потъвали в скръб при появата на новороденото. За тях новият живот е низ от предстоящи изпитания и тегоби. Днес нещата са се променили главоломно. Останало е само яденето и банкетите.

Ценностна система, непонятна за човека на днешното време!

И ако годишните сезони са подчинени на строги вселенски правила, то за живота на човека не може да се каже същото, макар че и той се вписва в тази галактическа въртележка. Няма го ясното времево разграничение, а и зависи от куп други условности: начин на живот, здравословно състояние, семейна среда, образование, възпитание и т.н. Но промените и етапите са подвластни главно на времето. То е госпо-дарят, който държи длетото и четката и вае вече новия ни образ, а ние с безразличие, снизхождение и скрита гордост приемаме новите окраски без капчица жал и притеснение от новото в нас с еснафска горделивост и благосклонност.
Талант или оглупяване!
Сезоните имат своята специфична характеристика: цветова, температурна и ароматна. Не можеш да ги объркаш и у всеки един от тях витае неподвластна на другите особености.
– Пролетта: с възраждането на живота и очакването, с разцъфналите дръв- чета, с песента на птичките и ухание на земя от току-що разорана нива;
– Лятото: със своята топлина, с мирис на море и планина, с ухание на зряло жито;
– Есента: с плодовете на природата, с отиващата си свежест, с многообра-зието на цветовете, със своята носталгичност и приглушеност, с трепетното очакване;
– Зимата: с привидната си суровост и нелюбезност, но не за тези, които обичат планината и безкрайното бяло; поривите на снежната вихрушка и лудото надбягване с времето по склоновете на планината.

Това са сезоните в природата!
Това сме и ние, вплетени в тях!

Кръговратът на времето е безкраен от гледна точка на човешкия живот, а пък той, животът на човека, е една мимолетна искрица във времето със свое начало и уви! безнадежден край. Интересното тук е, че тази предопределеност не ни тревожи, няма го вечното безпокойство, усеща се едно примирение без ясни очертания. В човешкия живот след зимата не настъпва пролет, няма го очакваното затопляне след зимния студ. Съдбовност! За разлика от вечните неща: слънцето, водата, въздухът и още, които са като неотменна даденост, дарена ни от майката Природа, от чиято утроба ние сме възникнали и без която не можем. Още повече не бива да си въобразяваме, че можем да владеем природата и да я прекрояваме според нашите разбирания и интереси. Нанасяме щети, които после се стоварват върху главите ни. Няма нужда от примери. Всичко е ясно. Човешкото страдание и болката води до непоносимост. Отчайващо е безхаберието към тази болка във всички човешки общества през вековете. И ако е имало някога в дълбините на човешкото време посегателства към околния свят те са били спонтанни и неосъзнати за задоволяване на първични инстинкти. Сега нещата стоят другояче. Да си правиш шеги с природата е опасно занятие, дяволът си няма друга работа, а само ни нашепва какви още злини можем да направим за себе си и за бъдещето.
И така часовникът на времето тиктака през годините, сезоните идват и си отиват, а ние отбелязваме календарно техния ход. Облаците над нас стават все по-черни, носещи разруха, а ние си вървим по своята времева пътека, чийто край става все по-близък и по-близък…