Резбарят

….И съгради се храмът “Св. Иван Рилски” в Харманли. Оставаше да се направи иконостасът.Обяви се наддаване за изработката му. Спечели го младият резбар Петър Кушлев от Широка лъка. Председателят на черковното настоятелство Марко Сакарски го поведе със себе си, запознаваше го с местности, събития и легенди и през цялото време му говореше, че иконостасът трябва да бъде революционен. Освен приетите от канона елементи в него трябва да бъде вплетена флората и фауната на района. В него да намери място историята на българския народ в борбата му за свобода.

Младият резбар слушаше и думите на Сакарски му допадаха, прие всичко като свое и заживя с мисълта за нещо ново, неправено досега.

Пристигнаха материалите, резбарят работеше с напрегната мисъл и вдъхновение и когато иконостасът беше напълно завършен, вдигнаха го на скеле. Тогава майсторът видя себе си, усети наставника зад гърба си, сътворено бе чудото. Стоеше безмълвен пред него, а той грееше като гълъб, окъпан от пролетен дъжд.

Предстоеше освещаването на църквата. За случая пристигна владиката от Стара Загора. Преди церемонията Сакарски го разведе, за да го запознае с иконостаса. Владиката се загледа учуден в големия завършен ансамбъл, който грееше от светлина. Иконостасът – дълъг 18 метра и висок 9 метра / в най-високата му част/ с по два реда икони, от които гледаха смирените погледи на светците. Между тях: лози с гроздове, дъбови клонки, цветя и птици, въплътени в слънчевата плетеница на майстора. В средата – царските двери, от двете страни на иконите –  изобразени змия и хиена, затиснати от лапата на българския лъв /отзвук от междусъюзническата война/ . И пак в ляво и в дясно от тях –  други две колони, символизиращи доброто и злото: самарянка привързва ранен войник, селянин засява семената на надеждата, девойка прибира класовете в ръкойка, дете чете буквара и ангел-хранител, закрилящ доброто. От другата страна, в колоната на злото, алчният убива брат си, изсипан рог жълтици изкушава слабия, деца убиват малки птици и дяволът, който подклажда злодеянието. Най-отгоре на иконостаса е изобразено слънцето, символизиращо християнската вяра, което се крепи от две ангелчета, облечени в сукманчета и обути с цървулки.

Най-отдолу на иконостаса в табла е пресъздадена българската история. “Илиндена” – на това място всяка година е идвал доброволно елен за жертвоприношение, но то трябвало да бъде извършено от най-праведния човек. Веднъж жертвоприношението е било извършено от самозванец. От тогава не е идвал повече елен. По-нататък: Цар Борис I приема християнството, Търново се прощава с патриарх Евтимий, Паисий пише историята, Иларион Макариополски и Неофит Бозвели обявяват независимостта на българската църква, турци карат робини, поп Грую заклева въстаниците на Оборище, поп Стоян Чолака – първият свещеник на града, участник в легията на Раковски, чете молитва, а под расото му се подава револвер и накрая – Гергана.

Разглеждал владиката, радвал се и негодувал – как може ангелите да са в сукманчета и цървулки?! Сакарски му възразил: “- Ама ти, дядо Владика, да не искаш да са с гръцки еминии!” Владиката отново подхванал: -Да оставим това, но в иконостаса – Гергана?! Въпросът отново намира отговора: “- За нас тя е светица. Да се откаже от разкош и богатство заради вярата си….Не е ли тя неканонизираната българска светица?” Засмял се владиката на находчивия отговор и простил на “съгрешилите”.

При освещаването много народ се стекъл в църквата. Иконостасът греел в очите на хората с неизказаната благодарност за златните ръце на резбаря и правото му да е горд със себе си.