Протестът се разцепи, но не стихва

Вторият протест срещу бежанското присъствие в Харманли, състоял се в събота, 1 март, се разцепи на две. Той бе организиран от група жени и в началото бе мирно шествие, започнало малко след 11 часа от градинката пред Културния дом.
Там организатори и недоволни разказваха своите версии за напастта, която е сполетяла малкия град. Имаше оплаквания, че млади момичета са били следени от африканци, които ги задиряли. От изказванията в събота пролича, че за една седмица исканията на организаторите са еволюирали и повечето заявиха, че нямат нищо против сирийските бежанци, но по-голямата част от настанените в лагера не били сирийци. Тонът на организаторите бе видимо толерантен, като се изключи, че негативното мнение за негрите остава.
В градинката пред читалището бе пусната и подписка, адресирана до министъра на вътрешните работи и директора на агенцията за бежанците с настояване за превръщане на бежанския лагер в закрит тип, строга охрана и недопускане на чужденците без статут да се разхождат свободно из града.
Водени от полицейска кола към на шествието се присъединиха около 200 човека. Най-отпред вървяха деца, които носиха надписи “Ред и спокойствие за града ни” и “Върнете спокойствието на децата ни”. Някои развяваха българското знаме, а от време на време скандираха “българи – юнаци”.
Първоначално обявеното спиране пред общината не се състоя, а хората продължиха към бежанския лагер. Там групата спря на Международния път.

Всички изпяха химна на България, а няколко майки отидоха до входа на центъра за временно настаняване, където оставиха мартенички, които да бъдат раздадени на сирийските деца.

През това голяма група емоционални младежи тръгна към портала на лагера. „За какво сме дошли тука, само да даваме мартеници ли“, казаха ядосани те и се спряха на 20 метра от него. Там думата взе представител на “Атака”, който обвини за всичко управляващите. „Запомнете, че най-силното ни оръжие е бюлетината, каза той“.

През това време от вътрешната страна на лагера се събра голяма група бежанци. Някои снимаха протестиращите, което ги подразни, но до инциденти не се стигна. Отвън виковете бяха “Бежанците – вън от Харманли”. Протестиращите попитаха защо го няма кмета Михаил Лисков, който да им отговори на някои от въпросите им.

Организаторките се разграничиха от тези искания и даже благодариха на кмета Михаил Лисков за това, че им е разрешил шествието. Както се предполагаше, те не посмяха да поискат сметка от градоначалника защо след като е обещал сигурност на града , такава до този момент няма, а младите хора се притесняват все повече за децата си .

Сметка от кмета поискаха други, от които майките се разграничиха.

Все пак трийсетина човека се осмелиха да поискат лично отговор на въпросите си. Те се събраха пред ОбА, където скандираха „Лисков къде си“, „Кой ще ни отговори на въпросите“.

Един от тях говори с човек от охраната, който му каза, че кметът може да го приеме във вторник.

В сряда имаше развитие на случая с бежанците. Същият ден в предаването „Часът на Милен Цветков“ по НОВА телевизия, имаше директно включване от Харманли, във връзка протестите срещу бежанците. Бе дадена думата на жители на града, Оплакванията от жените бяха, че бежанците говорили и се смеели зад тях и даже им отправяли сексуални намеци и неприлични жестове От името на организаторките на първия протест Дарето Желязкова каза, че тяхното участие вече е приключило, те са направили подписка, която ще я връчат на различните институции. Те не отговарят за това, които ще се случи от тук нататък. .

Имаше и изказване на представител на Атака, който отново обвини бежанците, че повечето от тях са бойци на свободната сирийската армия и България е бедна за да издържат бежанци.

Друг харманлиец каза, че е виждал как бежанци прескачат оградата и бяга. Според тях не всички са регистрирани, не им са взети пръстов отпечатъци, не се знае какви хора се, което поражда съмнения и страх сред хората.

Петя Георгиева изказа опасения, че в лагера има хора, за които не се знае какви са, което притеснява хората. Според нея в него имало 62 националности, имало нерегистрирани, не се знаело държавите, от които идват дали настина има размирици.

От лагера заявиха, че националностите са 23 и още при постъпването на нов човек, на него му се взимат пръстови отпечатъци и му се прави досие.

Първият протест срещу бежанците в Харманли се състоя на 12 ноември, миналата година.

1290 бежанци и ма в момента в лагера. Това съобщи Даниел Инджиев – директор в Държавна агенция за бежанците