От къде идва питейната вода в община Тополовград

Голямата част от питейната вода в община Тополовград идва от карстови водоизточници. Подхранването на тези водоизточници става основно за сметка на валежите от дъжд и сняг. Частично подхранването идва и от пукнатинните води, образувани в т. нар. Сакарски батолит и докамбрийските и долнотриаските кристалинни скални комплекси, според доклада на комисия. В състава на комисията, която е провела обследването са: инж. Хараламби Мочев – зам.-кмет, Васил Василев – началник Район „Тополовград на ВИК“ – Хасково, и инж. Димитър Деков.
Най-голямото находище на напорни карстови води е северозападно от Тополовград в местността Пчелина /Ханчето/. На едно малко разстояние от около 200 м излизат няколко възходящи извора с общ дебит около 80 л/сек. Водите се изливат в р. Явуз дере. Специалистите прилагат като доказателство факта, че преди навлизане в местността Пчелина дебита на реката е около 3 л/сек, докато на 200 м след нея разходът и се увеличава на 80 л/сек, а преди с. Доброселец нараства на 150 л/сек.
При с. Капитан Петко войвода излизат 4 извора със среден дебит 60 л/сек и температура 14 – 15.5 градуса по Целзий. Водата има възходящ характер и променя малко дебита си целогодишно. Там, около това село, се намират и други извори – „Мънарата“ с дебит 10 л/сек, който снабдява Срем и „Блатото“ с дебит 7-8 л/сек, който водоснабдява с. Устрем по гравитачен път.
Деретата около с. Мрамор дренират дебит около 30 л/сек, а в местността Келешово кладенче излизат няколко извора с дебит около 10 л/сек. с температура 16.5 по целзий. Като цяло водоснабдяването в Община Тополовград се осъществява от подземни източници. Изградени са 5 каптажа, 8 дренажа, 11 тръбни и 5 шахтови кладенци.
Подаването на питейна вода се осъществява с 10 помпени станции, 8 бункерни помпени станции и гравитачно. През летните месеци, когато дебитът намалява, се включват и местни водоизточници в част от населените места.

снимка: Интернет