Областните се смениха, проблемите си останаха

На 24 февруари Хасково стана свидетел на поредното предаване на „златния ключ“ на областта. Досегашният титуляр Стефка Здравкова връчи властта на Гинка Райчева, която за втори път влиза в същия кабинет. Церемонията премина със символични усмивки, но зад тях прозира горчивият вкус на едно управление „проформа“. Докато имената в заповедите за назначение се въртят, проблемите на хората в региона изглеждат бетонирани, а държавността – заложник на политически квоти и рязане на лентички.

Гинка Райчева: Между изборния протокол и пожарите
Гинка Райчева отново заема поста с познатото обещание за „координация и отговорност“. При първия си мандат (юли 2023 – юли 2024 г.) тя остана в историята с „протестното“ си напускане по дънки, след като разбра за смяната си от медиите. Макар да бе излъчена от ПП-ДБ, Райчева така и не успя да вдигне имиджа на коалицията, залагайки на административна тишина. Основният ѝ „актив“ тогава бяха бедствените положения заради пожарите в Сакар, където държавата „тичаше“ след пламъците, вместо да ги предотвратява. Сега тя отново обещава честни избори, сякаш това е единствената функция на областния управител.
„Отново поемам този пост с ясното съзнание за конкретиката на тази длъжност,“ каза тя.

Стефка Здравкова: Рязане на ленти и „водни“ миражи
Стефка Здравкова напуска поста след една година, в която жителите на Хасково, Симеоновград и други селища от областта продължиха да пият вода с уран и манган, докато тя посещаваше училища в стил „Бойко Борисов“. Областната влезе в длъжност през февруари 2025 г. с гръмкото обещание да реши водния проблем. Резултатът? Водата в областния град остана забранена за пиене със заповед на РЗИ, а в Сакар десетки села виждаха чешмите си мокри само по няколко дни седмично. Вместо държавна стратегия, Здравкова се прояви като ревностен изпълнител на политиката на „ДПС – Ново начало“, блокирайки решенията на Община Минерални бани в опит за политическо „наказание“ срещу кмета Искендер.

Сляпото око на закона и нелегалните фабрики
По време на управлението на Здравкова гръмна скандалът с нелегалната фабрика за цигари край село Момково. Докато представителят на държавата трябваше да съгласува работата на МВР и РЗИ, под носа на администрацията се развиваше незаконна дейност в незаконна сграда за говеда. Макар да е ветеринарен лекар и областен управител, Здравкова запази мълчание. Тази пасивност по ключови за сигурността въпроси превърна институцията в декор, докато реалната власт се упражняваше по партийни централи.

Защо това „превъртане“ на кадри е опасно
Когато постът на областния управител се заема от хора, които гледат на него като на „трамплин“ или временен пристан, губят гражданите. Историята показва, че смяната на Гинка Райчева със Стефка Здравкова и обратното не носи решение на хроничното безводие или пълноводие, горските пожари и превенцията срещу такива рискови ситуации.
На това място трябва да застане човек, за който държавната администрация не е просто сграда за официални снимки. Когато институцията работи „проформа“, тя се превръща в параван за незаконни фабрики и политическа вендета, оставяйки хората в Сакар без вода, но с нови „ключодържатели“ на властта.

Областният управител:
– следи дали държавните приоритети се изпълняват на местно ниво;
– координира работата на териториалните звена на министерствата;
– председателства Областния съвет за развитие и отговаря за стратегиите, които носят инвестиции в региона;
– отговаря за държавните имоти, язовири, реки, горски масиви и защитени територии.