„На раменете ми“ на Светлана Николова е книга за хората

Наташа Кирякова

Премиерата на втората поетична книга на Светлана Николова „На раменете ми“ се състоя в сряда, 22 ноември, в пълната зала на Културния център на Харманли. Тя е на издателство „Изида“ и бе отпечатана след спечен от авторката конкурс към Министерството на образованието и науката.
На събитието бяха дошли почитатели на поезията от Харманли, Хасково, Любимец. Сред гостите на събитието бяха областният управител Гинка Райчева, Маргарита Тървалиева – началник на отдел „Образование и социални дейности“ към ОбА – Харманли, общински съветници, учители.
Водеща на вечерта бе Ралица Виделова – приятел и колега на поетесата.
Представянето на книгата откри Димитър Христов – поет, драматург, преводач. Той изрази радостта си, че вижда пълна зала с почитатели на поезията и таланта на поетесата. За автора той каза: „Светлана Николова е избрала един много труден, трънлив път в литературата, но това е пътят на продължаването на големите традиции в нашата лирика, завещана от големите поетеси като Багряна, Дора Габе и цялата поредица от големи поетеси“.
Ели Видева – председател на Клуба на дейците на културата в Хасково и член на Съюза на българските писатели, е рецензент на книгата. За авторката и стиховете ѝ в рецензията тя пише: „Новата книга на Светлана Николова „На раменете ми“ сякаш е понесла на раменете си целия свят, сините очи на надеждата, търкулнала е обло камъче в дъгата, за да сътвори кръпки и криле, с които да дарява надежда.“
“Читавата поезия „стреля право в сърцето“ и последното нещо е да останеш безразличен. Опре-делено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай – неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!“
Така определя стиховете поетесата Камелия Кондова, която е редактор на стихосбирката. Оценката си тя изпрати във видеопослание.
Художникът на корицата на стихосбирката Тамер Халил не скри радостта си, че както на първата, така и на втората, Светлана се е доверила на него, макар че той не е професионален илюстратор, а скулптор.
Пръв слушател на стиховете, поместени в „На раменете ми“, и редактор на първата книга „Дъждовни магистрали“ Диана Петрова – учител по български език и литература, сподели как е протичал творческият процес между двете и даде висока оценка за поезията в стихосбирката.
Много развълнувана от признанието на уважаваните си приятели, Светлана Николова благодари на всички.
“Ако „Дъждовни магистрали“ написах, за да задоволя собствена си емоция да имам книга, то „На раменете ми“ се роди заради емоцията да оставя книга на хората.” Това каза поетесата и сподели, че винаги е искала да разбере „колко мога да понеса на раменете си? Може би товарът ще е различен в очите на другите хора, но за мен ще е нескончаем предел на силата – и като обич, и като съграждане“.
Тя прочете пет от стиховете, публикувани в книгата, като завърши с това, което е дало заглавието „На раменете ми“.
След това нейни колеги и приятели споделиха чувствата си, породени от общуването си с поетесата и нейните творби.
Вечерта завърши много цветя, снимки за спомен, раздадени афтографи с лично посвещение и приятни разговори, продължили на чаша вино в коктейлната зала на Културния център.

Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 г. е зам.-директор на професионалната гимназия „Захари Стоянов” в Харманли. Автор е на стихосбирката „Дъждовни магистрали” („Книга на 2014 г.”, КДК Хасково, „Южна пролет” 2015). Занимава се активно с обществена дейност, радетел е за съхранението и популяризирането на „Изворът на Белоногата” до Харманли. „Доброволец на годината” (2022) за опазване на културното наследство. Носител на множество национални и международни награди за поезия и проза.