Лекоатлет или футболист – Тянко Марков избира второто и не греши

На 24 ноември 2008 година Тянко Марков ще навърши 80 години. Роден е в с. Фердинандово (сега Поляново). Родителите му дошли да живеят в Харманли след голямото земетресение през 1928 г, когато той е бил на три месеца. Той е и дядо на Иван Христов от предаването ,,Сблъсък” по бТВ.
Тянко Марков е най-старият треньор по футбол в Харманли. 30 години е обучавал млади деца, включително и Христо Стоичков, на най-популярната игра. Освен педагог, той е и добър спортист, а и семейството, в което е израснал, е поддържало спорта.

Имениятият харманлиец е обучил в тайните на най-популярната игра хиляди деца, някои от които по-късно са носили национални фланелки

Господин Марков, да започнем от детството.
Баща ми бе тютюнев търговец и имаше най-големия ресторант в града. Целият 6-ти конен отряд се хранеше в нашия ресторант. Отначало името му бе “Елит”, а после взе името на футболния отбор “Урли”. В него тогава се хранеха всички футболисти, на собствени разноски, тогава не се плащаше от дружеството, както сега.
Целият ни род са спортисти – футболисти, атлети и гимнастички. Дъщеря ми е гимнастичка, майстор на спорта на “Ботев” Пловдив. Брат ми бе треньор на националния отбор по волейбол девойки. За него д-р Чомаков писа: “Георги Марков направи женския волейбол на Пловдив”.
В нашата къща в Харманли, двора ни бе 2 дка, а имахме бахча 6 дка, която се намираше до тютюневия склад, в чаршията, имаше много място и у нас се правеха най-големите борби, за първи път в къща, както е в Турция. Спомням си за Ферещаев, борец, който свиваше железа на врата си, Арамян Биг – арменец, под псевдонима Орангутана. Всичкото му бе в черни косми, не се виждаше месо по него. По време на борби целият ни двор бе в пейки от чамови дъски. Балконите бяха пълни с арменци и търговци. И когато той излезе да се бори с Арамян Биг -Уранготана, го победи, започнаха да хвърлят от там тестета с пари, зрителите бяха богати хора – тютюневи търговци като баща ми.

Какво си завършил?
Завърших Висш институт по физкултура със специалност футбол. На времето, за да станеш студент искаха бележка, че си бил бригадир и аз ходих 75 дена да работя в строителството. От комсомола тук ме отрязаха, защото баща ми беше голям “цанковист”. Като станах на 30 години завърших ВИФ и най-голямата ми радост е, че сред студентите беше и Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков. Те са по-млади от мен, но заедно сме учили. Заедно сме играли като студенти. В нашия отбор беше и друга легенда – Георги Абаджиев. Това ми е голяма радост в живота, че поиграх малко с един голям футболист.

Кога започна да играеш футбол?
С футбола започнах още на 5 години и половина. В кариерата си съм изиграл над 600 мача. Ритах с много известни имена. Един от тях е Руси Гочев, който много бързо избяга от Харманли, защото беше голям футболист. Той е единственият, който ме би на сто метра, защото аз бях атлет и министърът Панчевски ме награди на състезанията на армията в ЦСКА – през 48-49 година. Спомням си едно състезание в София. Отивам в Борисовата градина, тия от ЦСКА все бяха генерали и полковници, и си викам: “Тия ще ме смачкат кат` обуят тези шпайкове, пък аз бягах с едни гуменки. И ги победих, и четиримата. Взеха ме в ЦСКА-то и си изкарах и живота, както трябва. Тогава зарязах футбола за няколко години.

Кога е било това?
Това е било, когато съм бил войник. От 48 до 51 – това са три години служба, заедно с Бойдьо Българията, но той беше също голям спортист. Той е биволът на дългите бягания. Друг добър футболист бе Динко Димитров – Черния. Той завърши ВИФ и опроверга тезата на нашия професор, че само от широк ъгъл могат да се вкарват голове.
Друго име, с което сме играли е Кьондера – най-добрият нападател на “Урли”. Легендата за него разказва следното: минавала една биволица той бил един шут във врата й и тя паднала и умряла. Такъв силен удар имаше, това го знае целият град.
В харманлийския отбор са играли и чужди граждани, работещи в Харманли – германецът Карол – централен нападател в техен отбор. Срещата ни с “Локомотив” – София завърши 0:0, а той игра отлично. А в отбора на гостите участваха 7 национални футболисти. Други чужденци, които са играли в Харманли са италианските пленници, лагерували в града – вратарят на “Интер” – Енцо и централният нападател на “Торино” Бруно.

А кога започна треньорската си дейност?
30-годишната ми тренировъчна дейност започна през 1964 г. Тогава направих 20 години футболна дейност и последният ми мач бе с “Арда” – Кърджали. Те бяха във “В” група, Бихме ги с резултат 2:1, с победен гол от мен. Тогава нашите направиха голям афиш “20 години Тянко Марков футбол”. По традиция играх едно полувреме, второто предадох фланелката на юношата Димитър Марашлиев. А вечерта бяхме в градската градина, където имаше голям ресторант. Там беше и капитанът на Арда. Той ми вика: “Ти защо не каза, че ти правят юбилей. Щяхме да ти пуснем някой гол”. Аз такива работи не ща!
Започнах като треньор на юношите с перспективните футболисти Станко Динев, Марашлиев, Т. Досев и др. С техния отбор работих само една година и ръководството ми нареди да стана треньор на мъжете, където бяха игралите с мен: Стоян Узунов, Вълко Недялков, Георги Марашлиев, Георги Абаджиев, както и по-младите: Райчо Димитров, Петко Динков, Сашо Николов, Стефан Герджиков, Т. Гинев, Г. Димов, Димитър Якимов, Ю. Тефиков, Никола Велков и други. За 50-годишнината на футбола в Харманли решихме да направим приятелска среща с шампиона ЦСКА, като през първото полувреме всички бивши футболисти, играещи извън града, да играят в отбора на родния си град. Това бяха: Добчев – от Русе, Марашлиев – София, Илиев – Сливен, Динев – Смолян, Гочев – Кърджали и др., II-то полувреме играха местните играчи. Резултатът бе 2:1 в полза на ЦСКА, а играчите бяха наградени с юбилейни медали.

(продължава)

В следващия брой ще разберете още за успехите на треньора.
Кои са удостоени със златни значки от БФС?
Кои най-много са допринесли за футбола в Харманли?