Докато община Маджарово изчезва, местната власт процъфтява

В Маджарово времето сякаш тече в две паралелни реалности. В едната статистиката на НСИ за 2025 г. рисува картина на демографска катастрофа – общината се е свила драстично до едва 2183 жители. В другата реалност, тази на общинските съветници и администрацията, цари неоправдан оптимизъм, изразен в цифри с много нули.

Коледно „смирение“ и януарска алчност

В рамките на едва два месеца местният парламент в Маджарово гласува не едно, а две увеличения на възнагражденията за кмета Ерджан Юсуф и кметовете на кметства.
Първият акт на „щедрост“ се разигра през декември 2025 г. Тогава съветниците единодушно решиха да отделят от оскъдния бюджет средства за допълнителни възнаграждения. Мотивът – „За постигнати резултати“!
Какви точно са тези резултати в една топяща се община, остава загадка, обвита в административно мълчание. Резултатът за кмета обаче е ясен – една пълна допълнителна заплата в джоба. Нейното изражение е над 5000 лева.
Но апетитът идва с яденето. На 29 януари 2026 г. сценарият се повтори. Този път бе гласувано увеличение на основната месечна заплата с максимално допустимите по закон 5%. Отново с пълно единодушие. Отново за сметка на данъкоплатците, в град, в който все по-трудно намират млади хора по улиците му.

Феноменът „богат кмет на бедна община“

Политическият нюанс тук е не по-малко интересен. Мнозинството, което стои зад тези решения (ДПС, преминало към „Ново начало“ на Пеевски), демонстрира завидна лоялност към своя лидер, но дали същата лоялност е насочена към гражданите?
Данните от декларациите на кмета Ерджан Сабахтин Юсуф са стряскащи. За последните 12 години неговото лично богатство е набъбнало близо 25 пъти. В края на 2024 г. той е обявил банкови влогове в размер на 276 159 лева. Официалното обяснение за този финансов разцвет е трогателно: спестявания от заплати и „безкористна помощ от щедри родители“.

Управниците на Маджарово си увеличиха с още 10% заплатите

Въпроси без отговор

Докато Маджарово се превръща в административен призрак, местната политическа върхушка изглежда е намерила формулата за вечен просперитет. Когато един кмет в малък град разполага с четвърт милион в банката, а населението му намалява с темпове, които поставят под въпрос оцеляването на общината, моралният въпрос е по-тежък от всеки законов текст.
В Маджарово „резултатите“ очевидно се измерват не в нови работни места или завърнали се млади семейства, а в банковите сметки на тези, които би трябвало да служат на хората. И докато законът позволява тези 5-процентови увеличения, моралът отдавна е напуснал залата на Общинския съвет.