Димитрина Лимберова: „Духовното богатство на баща ми ме вдъхнови да напиша стихосбирка“

Родена съм и съм израсла в най-голямото село в община Тополовград – Устрем. Там учих до 8 клас. Средно образование завърших в ИТ „ Г. С. Раковски” – Ямбол през 1992 г. След това се ориентирах към професията икономист и това определи решението ми да завърша УНСС – София. От 1996 г. живея в Раднево. Работя като икономист, като последните 17 години съм управител на бензиностанция.

Независимо от избраната професия, любовта към поезията ме съпътства през целия ми живот. Духовният ми мироглед се оформи под въздействието на чудесните учители в родното ми село и най-вече от баща ми, който вече не е между живите.

Първите ми стихове – хумористични и сатирични имаха за цел да забавляват близките ми и техните приятели, а по-късно и моите собствени приятели и колеги. В тях иронизирах определени аспекти на съвременния живот. Поради забавният им характер аз не съм гледала на тях сериозно и независимо, че разсмивах хората, не определях това като поетичен талант.

Такива стихове пиша и до сега като точно те имат най-голям успех в социалната мрежа- фейсбук. Обяснявам си го с това, че хората са жадни за нещо весело, което да ги откъсне от тъжната, угрижена и понякога стресираща действителност.

Внезапната и ненавременна смърт на баща ми, ме преориентира към по-сериозен и задълбочен поетичен поглед към света. Някои от събитията от живота ме вълнуват, натъжават, предизвикват  недоумение. Именно това изразявам в своите стихотворения. Те са изследване на духовната същност на човека, на неговият интимен свят и съприкосновението му с природната и социалната среда.

Идеята за издаване на стихосбирка се роди пак в родното ми село, където са и хората, които най-много ме подкрепят в творчеството ми и в живота изобщо – роднини и приятели. До този момент бях щастлива, че стиховете ми имат харесвания и успех в социалната мрежа.

Главният виновник за издаване на стихосбирката е Иван Увалиев от с. Устрем. Той пое финансирането й. Излезе от печат в началото на месец март тази година. Включила съм 32 стихотворения, като само едно е хумористично. Посветих я на баща си и исках в нея да включа само стихове, които пресъздават неговия начин на мислене, духовното му богатство, което по някакъв начин ми е завещал, а аз през собствените си преживявания, провокирали ме да напиша стиховете предавам това богатство и на околните, които ще се докоснат до стиховете.

Озаглавих стихосбирката „Камбана”, защото за мен камбаната е символ на събуждането на доброто у хората. Това свое виждане изразявам в стиха:

Заби камбаната на сутринта

красиво, нежно и с финес-

за обич, вярност, топлина,

за дълг, достойнство и за чест.